Цвък!

Открийте смущенията

2008-05-21T14:58:00.004+03:00

Тази снимка съдържа смущаващо обстоятелство от търговската практика на централно пловдивско заведение. Същото върви в комплект с неебателния дух и високомерната усмивка на господина, който се представи за управител. Позналият от вас що е нередното у този фотопортрет, печели правото да напише жалбата ми до Комисията за защита на потре(е)бителите и РИО(без)КОЗ.

Междувременно, тези случки явно не са прецедент за столицата на жежка Тракия. Стомашни неразположения и гадене не получих, но главоболието същата вечер почти ме прати в несвяст.

The Army of Headless

2008-05-21T14:56:00.002+03:00

Кхм!

2008-05-21T14:49:00.003+03:00

Не особено удачен начин да рекламираш входа към търговския си обект с трагичната съдба на едно момиче. По ирония на съдбата "падналата банка" е същата, за която избухна взрив от слухове миналата седмица, та надписът като нищо може(ше) да бъде разчитан и в преносен смисъл. Но при всички положения е тъпанарско да се обозначиш с такъв референт.

WC

2008-05-21T14:47:00.001+03:00

В Пловдив оперират тоалетните си по-различно.

отрицател 1

2008-05-21T14:46:00.002+03:00

Този слоган ви очаква в Габрово.

тхе мисинг пост

2008-05-14T08:40:00.004+03:00

Имах необузданото желание да ви разказвам с думи и картинки за почти безкрайната си великденско-гергьовденска ваканция, за приключенията си дотам и обратно, в това число за Борово и Кръстова гора, за пловдивските тепета и староселско-казанлъшката приветливост, за злополучния ми щурм на прохода Шипка, за традиционното габровско гостоприемство, демонстрирано в един местен автосервиз в навечерието на първи май, за инвазията на варненци в Трявна и околността, за пътя през искърското дефиле и за този 7 километра над село Лакатник, за фестивала Артмосферик и местността, в която се проведе, за село Кметовци и уличките му, за шведите в София...

Но няма да го направя. Тц. Желанието ми секна. Ищахът ми се сломи. Люлякът ми замириса.

След (почти) безупречна сервилност за повече от 3 години, верният ми HP Compaq nx7010 прояви върховната магария, която може да прояви лаптоп на двубуквения производител, и в един дъждовен следобед в Търново, в едно WiFi кафене на центъра с отчаяно "пиу" ми го показа със съобщението: "HDD Bay DriveLock Password". Такъв пасворд никога не беше назначаван от мен и причината тази сбирщина от пластмаса и платки да ми го търси, след като само допреди няколко часа хич не й беше притрябвал, остана и до днес загадка за мен.

Резултат едно: вече втора седмица нямам лаптоп, т.е. компютър у дома. Официалният сервиз на ейчпи вдигна озадачено рамене и ми даде почти сигурна оферта за стойността на сервиза срещу почти несигурно възкресение на машината. В момента правоъгълната пластмаса стои в раницата ми на път към поредния вещ приятел, който да й побае в метафизичен опит да изтръгне и прогони злия дух из нея.
Резултат две: всите ми документации и пътеписи, заложени на HDD са понастоящем недостъпни, ерго фукането ми с тях в личния ми блог е малко вероятна опция в далечното бъдеще.
Резултат три: всите ми музикални искрици и бъдещи световни хитове са блокирани на няколко гигабайта от въпросния HDD, заедно с тях и няколкото ми домакински уреда с USB конекция къмто изпадналия ми в кома хлабтоп.
Резултат четыри: публикациите тъдява засега са възможни само в няколко неуверено откраднати минутки от работното ми време, през офисния недвижим компют.
Резултат пети и последен: благодарение на ненадейната измяна, узнах че този проблем тормози открай време собствениците на мобилните Compaq. Виж линк, линк, линк, линк, линк и линк.

Понастоящем правя опити да спася информацията останала под обсада във вътрешността на HDD. Дори и да възкръсне по щастливо стечение на обстоятелствата, надали оттук насетне ще имам доверие на HP да управлява голяма част от личните ми занимания.

Баба Стойка

2008-05-06T11:31:00.001+03:00

chillin in Plovdiv

2008-04-29T16:50:00.001+03:00

Отпускарче

2008-04-28T15:19:00.001+03:00

/direct from plovdiv/

излизам в полагаема

2008-04-26T06:38:00.002+03:00

Здравжелаем!!! Другарят рэс излиза в неплатена за едно 10 дни и ще пратизанства из горите тилилейски.
През това време ще ви застрелвам с по чифт снимки сегиз-тогиз.
По живо по здраво и преяждайте предпазливо в разгара на религиозните (!) празници.

P.S. Диалог на седмицата:
Аз: We're having Easter over here this weekend.
Satish: Easter? I thought it was in March.
Аз: In UK probably it's in March, but being orthodox we celebrate it at the end of April.
Satish: But I thought Jesus was crucifixed only once!!! Anyway, you are closer to the Holy Lands, you probably know better...

плоска социална инициатива

2008-04-26T06:35:00.001+03:00

ЩО

Е

ТО???

пряко включване

2008-04-21T06:57:00.005+03:00

!

поникнало е там!

!!

!!!

via enerph.

breaking news: масов гроб на вампири открит в софия

2008-04-09T08:26:00.005+03:00

via enerph.

как разбираме че седмицата ни започва кофти

2008-04-08T08:35:00.002+03:00

Живеенето във Варна /а.к.а. най-добрият град за живеене в България/ е свързано с многобройни ежедневни рискове за здравето и благополучието. Един от най-сериозните от тях представлява отделителната система на гларусите, отличаваща се с безкомпромисност, стихийност, изобилие и точен мерник.
Точно на такова бедствие се случи жертва автомобилчето ми вчера.
Нямам никаква представа какви свръхестествени възможности е притежавал вагабонтстващият в небето над Варна гларус, но същият е съумял с коварна ловкост да влети в тясна централна уличка, обрамчена с гъста дървесна и сградна растителност и от двадесетината паркирани автомобила да улучи с картечен екскрементен заряд ЕДИНСТВЕНО моята кола...

отстояна гражданска (о)позиция

2008-04-02T07:30:00.003+03:00

Прераждане

2008-03-31T09:18:00.004+03:00

Уиндоус и добре да работи, забива, и друг се инсталира. Имам nx7010 от 3-4 години и нито веднъж не се бях престрашавал да извърша свещенодействието, наречено преформатиране и преинсталация, тъй като съм си един софтуерен и файлов плюшкин и изтръпвам при мисълта че и най-затънтеният ми файл може да потъне в небитието и никога повече да не мога да го възстановя и да си го подредя в папчица и подпапчица.

Можете да си представяте какъв тюрлю-гювеч представляваше до вчера хард диска ми и всичките му там добре укрити регистри и прочее паразити.

Е, след като от доста време насам се сблъсквах със затруднения при работа със звуците си, тъй като и най-лекото допълнително натоварване на ATI Radeon при отварянето на VST интерфейс караше целия музикален поток да запецва за половин секунда, и след като нито по-добра саундкарта, нито осъвременяването на видео драйверите не внесе облекчение в ситуацията, след много /много!/ разсъждения взех тежкото решение да стоваря второто пришествие върху хард диска си, и да сглобя уиндоус още веднъж. Запознати софтуерни мъдреци подкрепиха десницата ми и потвърдиха, че това е разрешението на загадката със запецващия звук.

И така, един неделен следобяд, едно PVC бира и дълги приятни раздумки по-късно, и ето че верният ми Хаш Пе работи като стрела, изстреляна от Леголас в посока грозен въшлив орк. Звукът се лее като из ведро, видеото приема натоварванията, за които е създаден и тегобите породени от запецващ саунд по време на лайв изпълнения вече са в миналото...

етнически послания с асфалтов привкус

2008-03-28T08:57:00.004+02:00

Адски странно, етническият варненски радикал се е занимавал да изпише протеста си /почти/ огледално, използвайки автоматичното подравняване на фонта, доставено из цяла варна от Овъргаз...

ТХ001

2008-03-16T19:31:00.006+02:00

След като съвсем ненадейно се натъкнах на този екземпляр на добруджанска находчивост на паркинга на уж елитния Пикадили-парк, се видях принуден да отприщя първата си редовна рубрика в "Цвък!", със заглавие "Приключенията на добруджанските превозни средства в морската столица", която ще отразява интеркултурния дискурс между МПС-та с регистрация извършена в Добруджанския вилает и популярният с шовинистичната си самодостатъчност град Варна. Поредицата ще носи сигнатура, започваща с означението ТХ и дооформена с поредна номерация.

Между другото, след поредната промяна на регистрационните номера на МПС-тата преди няколко години, наред с останалите необясними означения /Н за Шумен, У за Ямбол/, Добрич и прилежащата му необятна шир отстояха дотогавашното си ТХ, произтичащо от соц-названието на града Толбухин. Но това да им беше проблемът...

шльокавици отново

2008-03-12T17:49:00.001+02:00

Най-любимата ми табела на излизане от Бургас в посока Варна.

скрита реклама

2008-03-10T19:13:00.002+02:00

Какво, казахте, рекламирате, s'il vous plait???

нов продукт: неравноделен Щепсел

2008-03-06T09:01:00.004+02:00

Колегата Узунова внесе смут вчера, внасяйки на територията на офиса най-новата рожба на вечната българо-китайска дружба, зачената дълбоко в мисловните дебри на прабългарското фолклорно самосъзнание и произведена от милиардни сръчни ръчички южно от Великата стена.

Щепсел с неравноделни клеми.

Абсолютна безопасност при боравене с ток, тъй като токът практически категорично отказва да прекоси клемите на този Щепс в посока електрическия уред.

пук!

2008-02-28T09:08:00.000+02:00

fist time business class inner flight

2008-02-22T19:55:00.010+02:00

Говорете каквото си искате за бедния българин, но самолетите Варна-София са претъпкани, независимо от деня от седмицата. Почти невъзможно е да си намериш билет дотам-и-обратно два дни предварително - и ето как се озовах в бизнес класата на един такъв полет, за скромните 100 лева над обичайната цена на двупосочен билет. За запознатите от вас, обичайната цена на двупосочен билет София-Варна надхвърля с як овчарски скок обичайната цена на двупосочния София-Виена на нискотарифен Скай Юръп например. За същите запознати, бизнес класата на двуперковите таратайки на вътрешния полет морска-неморска столица, се експлицира в една мръсна синя завеска след първите един-два реда седалки. И пак за непознатите запознати - съгласете се, че вътрешния ни високотарифен полет е възложен на звездолети в напреднала възраст, ароматно близки до междуградските автобуси "Чавдар", а нискотарифните на С.Ю. са препълнени с ароматни братиславски стюардеси...

Окей, но "бизнес" билета на един такъв бръмчащ миризлив полет ти дава редкия шанс да се отъркаш в бизнес билетите на международните полети, като споделиш с приносителите им вип-зоната на Терминал 2 на летище-София. Което е потискащо. Трябва да отделят такива случайни бизнес-аматьори като мен в отделни тесни помещения с инвентарно обзавеждане от мазетата на партийния дом и меню, кулминиращо в топла Загорка Голд.
Докато се скатавах в един от зеленикавите ъгли на Вип-Зоната, присвил се зад допотопния си nx7010, слушах британска реч, която би накарала Хю Грант да си завре диалекта отзад, разговори концентирани около инвестиции за милиони евро, и имах чувството че всеки от випстващите имаше по един MacBook Pro във всеки от джобовете си. В един момент изпаднах в несдържан стрес, така несправедливо изолиран от тълпата икономични пасажери за Варна, как ще се материализирам в самолета? Попитах една от оберкелнерките там, а тя отговори с най-естествения отговор на света "Ще Ви вземат!". В 5 минути без уречения час упорито никой не ме взимаше. В този миг забелязах униформена мома неистово да чука отвън по прозореца на Вип-Лаундж-Зоната и да маха с ръце като истеричен регулировчик с напрежение в пикочопровода, а физиономията й изразяваше недоумение от недоумението с което я зяпаха бизнесмените отвътре и неебателността, с която я удостояваха оберкелнерките и юбер-рецепционистката. Реших да прекратя тази пантомима, с две крачки се озовах до лелката на рецепцията, сръчках я в ребрата и насочих вниманието й към размазалата се на прозорците униформена служителка - "Изглежда Ви дават някакви знаци, бихте ли проверила, може да е доста важно". О, ами да, о боже, как не забелязах, ама нали вие сте за Варна, ами хайде тичайте към автобуса, подкани ме тя и ме побутна на свой ред към изхода, където ме чакаше автобус и десетки кисели физиономии втренчени в мен из вътрешността му. От там насетне е ясно за вас, запознатите - "take of in a minute", кирливата завеска и нискочестотно бучене в ушите дълго след като си стъпил на твърда земя.

Глава Втора - София и нейните таксита.
София е уникално пространство, в което всеки мрази всеки и всичко, това не е топла вода, че да я откривам. Но очевидно мощният генератор, който завихря първичната всеомраза, се крие дълбоко в двигателите или в мозъчните кори на шофьорите на столичните таксита. За два дни шеметен schedule ползвах "услугите" им над 10 пъти, като само веднъж ме удостоиха с членоразделна реч в последните 10 секунди от пътуването, при това в рамките на светкавичен диалог, в който защитих тезата, че е по-добре селяните да блокират центъра на софия, отколкото това да сторят селяните И кравите им, така че няма място за мрънкане. В останалите 99% от случаите диалозите протичаха в следния регистър на звуци: "Добър ден, Вие сте за поръчката, нали?" - "РМЬЬРХХМ" - "Този куфар да го оставя в багажника?" - "ПФФФХГХЪЪ" /придружено с жест към задната седалка/ - "Ако обичате и касовия бон, колекционирам ги" - "МФФ" /придружено с нервно тропане с показалец до апарата докато изплюе ценната книга/. Единият шофьор даже въздишаше гръмко през 2 минути, което направи пътуването истинско мъчение, до степен да изпадна в готовност да го помоля да спре, да слезем от колата и да го черпя една Ариана и да изслушам тоя човечец.
Системата за буукване на такси в столицата също има обща граница с абсурда. Добър ден, Йорданка Караминкова, слушам Ви. Хубаво, Йорданке, викни ми едно такси от Стамболийски 38 до хотел Х. Ааааа, ама чакайте сега, това на Стамболийски кооперация ли е? Ама коя е съседната пресечка? А по съседната? Ама какво значи на 50 метра от площад Възраждане? Ама къде там е централата на ДПС? Ама освен клон на ЦКБ има ли НЕЩО ДРУГО там наоколо? Е след 5 минути описание на местността около Стамболийски 38, а и след леко колебание дали всъщност съм телефонирал на софийска таксиметрова фирма, ме отстреляха с "ще получите sms" и ме оставиха в напрегнато чакане. В 14:39 получих съобщение, гласящо "OK TAXI B 14:37, N:X", а минутка след това, докато трескаво завързвах обувките си, ми се обади диспечерка да ме ръчка че колата отдавна чакала долу. Колата, и нейния слабо комуникативен неизбежно пушещ попфолк слушащ шофьор, всъщност.
Но хааайде стига провинциален хейт и да поцъкаме на нечия лъскава петнадесетминутка, паркирана криво-ляво в центъра на София.

И за финал, рядко хубави снимки на варненски пейзажи отвисоко. Мръсотията не е по вашия монитор, а по прозорците на Viaggio Air.

Бай Иван и 40-те мениджъра

2008-02-18T21:41:00.001+02:00

...сгащени във Велико Търново.

Олдскуул Транслитерация

2008-02-15T22:44:00.001+02:00