Февруари 28, 2008
пук!
Февруари 22, 2008
fist time business class inner flight
Говорете каквото си искате за бедния българин, но самолетите Варна-София са претъпкани, независимо от деня от седмицата. Почти невъзможно е да си намериш билет дотам-и-обратно два дни предварително - и ето как се озовах в бизнес класата на един такъв полет, за скромните 100 лева над обичайната цена на двупосочен билет. За запознатите от вас, обичайната цена на двупосочен билет София-Варна надхвърля с як овчарски скок обичайната цена на двупосочния София-Виена на нискотарифен Скай Юръп например. За същите запознати, бизнес класата на двуперковите таратайки на вътрешния полет морска-неморска столица, се експлицира в една мръсна синя завеска след първите един-два реда седалки. И пак за непознатите запознати - съгласете се, че вътрешния ни високотарифен полет е възложен на звездолети в напреднала възраст, ароматно близки до междуградските автобуси "Чавдар", а нискотарифните на С.Ю. са препълнени с ароматни братиславски стюардеси...
Окей, но "бизнес" билета на един такъв бръмчащ миризлив полет ти дава редкия шанс да се отъркаш в бизнес билетите на международните полети, като споделиш с приносителите им вип-зоната на Терминал 2 на летище-София. Което е потискащо. Трябва да отделят такива случайни бизнес-аматьори като мен в отделни тесни помещения с инвентарно обзавеждане от мазетата на партийния дом и меню, кулминиращо в топла Загорка Голд.
Докато се скатавах в един от зеленикавите ъгли на Вип-Зоната, присвил се зад допотопния си nx7010, слушах британска реч, която би накарала Хю Грант да си завре диалекта отзад, разговори концентирани около инвестиции за милиони евро, и имах чувството че всеки от випстващите имаше по един MacBook Pro във всеки от джобовете си. В един момент изпаднах в несдържан стрес, така несправедливо изолиран от тълпата икономични пасажери за Варна, как ще се материализирам в самолета? Попитах една от оберкелнерките там, а тя отговори с най-естествения отговор на света "Ще Ви вземат!". В 5 минути без уречения час упорито никой не ме взимаше. В този миг забелязах униформена мома неистово да чука отвън по прозореца на Вип-Лаундж-Зоната и да маха с ръце като истеричен регулировчик с напрежение в пикочопровода, а физиономията й изразяваше недоумение от недоумението с което я зяпаха бизнесмените отвътре и неебателността, с която я удостояваха оберкелнерките и юбер-рецепционистката. Реших да прекратя тази пантомима, с две крачки се озовах до лелката на рецепцията, сръчках я в ребрата и насочих вниманието й към размазалата се на прозорците униформена служителка - "Изглежда Ви дават някакви знаци, бихте ли проверила, може да е доста важно". О, ами да, о боже, как не забелязах, ама нали вие сте за Варна, ами хайде тичайте към автобуса, подкани ме тя и ме побутна на свой ред към изхода, където ме чакаше автобус и десетки кисели физиономии втренчени в мен из вътрешността му. От там насетне е ясно за вас, запознатите - "take of in a minute", кирливата завеска и нискочестотно бучене в ушите дълго след като си стъпил на твърда земя.Глава Втора - София и нейните таксита.
София е уникално пространство, в което всеки мрази всеки и всичко, това не е топла вода, че да я откривам. Но очевидно мощният генератор, който завихря първичната всеомраза, се крие дълбоко в двигателите или в мозъчните кори на шофьорите на столичните таксита. За два дни шеметен schedule ползвах "услугите" им над 10 пъти, като само веднъж ме удостоиха с членоразделна реч в последните 10 секунди от пътуването, при това в рамките на светкавичен диалог, в който защитих тезата, че е по-добре селяните да блокират центъра на софия, отколкото това да сторят селяните И кравите им, така че няма място за мрънкане. В останалите 99% от случаите диалозите протичаха в следния регистър на звуци: "Добър ден, Вие сте за поръчката, нали?" - "РМЬЬРХХМ" - "Този куфар да го оставя в багажника?" - "ПФФФХГХЪЪ" /придружено с жест към задната седалка/ - "Ако обичате и касовия бон, колекционирам ги" - "МФФ" /придружено с нервно тропане с показалец до апарата докато изплюе ценната книга/. Единият шофьор даже въздишаше гръмко през 2 минути, което направи пътуването истинско мъчение, до степен да изпадна в готовност да го помоля да спре, да слезем от колата и да го черпя една Ариана и да изслушам тоя човечец.
Системата за буукване на такси в столицата също има обща граница с абсурда. Добър ден, Йорданка Караминкова, слушам Ви. Хубаво, Йорданке, викни ми едно такси от Стамболийски 38 до хотел Х. Ааааа, ама чакайте сега, това на Стамболийски кооперация ли е? Ама коя е съседната пресечка? А по съседната? Ама какво значи на 50 метра от площад Възраждане? Ама къде там е централата на ДПС? Ама освен клон на ЦКБ има ли НЕЩО ДРУГО там наоколо? Е след 5 минути описание на местността около Стамболийски 38, а и след леко колебание дали всъщност съм телефонирал на софийска таксиметрова фирма, ме отстреляха с "ще получите sms" и ме оставиха в напрегнато чакане. В 14:39 получих съобщение, гласящо "OK TAXI B 14:37, N:X", а минутка след това, докато трескаво завързвах обувките си, ми се обади диспечерка да ме ръчка че колата отдавна чакала долу. Колата, и нейния слабо комуникативен неизбежно пушещ попфолк слушащ шофьор, всъщност.
Но хааайде стига провинциален хейт и да поцъкаме на нечия лъскава петнадесетминутка, паркирана криво-ляво в центъра на София.
И за финал, рядко хубави снимки на варненски пейзажи отвисоко. Мръсотията не е по вашия монитор, а по прозорците на Viaggio Air.
Февруари 18, 2008
Бай Иван и 40-те мениджъра
Февруари 15, 2008
Олдскуул Транслитерация
Февруари 14, 2008
Clients Code
...as discovered in a taxi car /Sofia/
edit 10 часа по-късно и 500 километра на изток:
КОДЕКС НА ТАКСИМЕТРОВИЯ ШОФЬОР
Шофьорът винаги има право:
1. Да не познава маршрута и да не се съобразява с най-икономичния/бързия такъв.
2. Да наложи скоростта на движение /все пак неговият крак натиска педала/.
3. Да не разполага с климатик, алтернативно да разполага с такъв, който поддържа минимална температура 35 по Целзий.
4. Енергично да промотира ъндърграунд поп-фолк радиостанции. Силата на звука зависи от избраната от шофьора озвучителна техника.
5. Да пуши каквото намери за добре в собствената си кола и да не толерира гей-поведението на гражданите непушачи, временно и за кратко гостуващи в автомобила.
6. Да изисква от клиента да завързва багажа си за теглича на колата, за да не се цапат с тия кални куфари, чанти, сакове и торби седалките или багажника /частта от багажника, незаета от АГУ/.
7. Да предложи с подходяща интонация на клиента да го закара и/или съпроводи до вратата на апартамента му.
8. Да налага теми за разговор на клиента. Преимуществено за груб безразборен секс, гадните политици, мръсните селяни в чистата София.
9. Да удържа бакшиш в размер какъвто намери за добре. За тази цел шофьорът има абсолютното право да не разполага и не оперира с номинални стойности от 1 стотинка до два лева.
10. Да разполага неограничено с времето на клиента си и да формира настроението му.
Февруари 13, 2008
тездни
Тъмната ми страст към табелите и знаците в България наскоро бе здраво подхранена от следните наблюдения:
...и ако, хайде, първите две са манипулативно разположени в пицария, цялата украсена със соц-призиви за хигиена, култура и опазване на народното имущество, то тази по-долу направо втриса. Изложена е на касите в квартален магазин и е превантивна мярка срещу набезите на тази възрастна жена. Набеждаването в shoplifting и pickpocketing, хобита иначе характерни за далеч по енергични и младолики хора, тук е поставено в услуга на магазина и неговите по-малко крадящи клиенти. Снимката очевидно не е от охранителна камера, а от услужлив папарак, храбро потъпкващ чл. 32, ал. 2 от Конституцията на РБ.
...и ако, хайде, първите две са манипулативно разположени в пицария, цялата украсена със соц-призиви за хигиена, култура и опазване на народното имущество, то тази по-долу направо втриса. Изложена е на касите в квартален магазин и е превантивна мярка срещу набезите на тази възрастна жена. Набеждаването в shoplifting и pickpocketing, хобита иначе характерни за далеч по енергични и младолики хора, тук е поставено в услуга на магазина и неговите по-малко крадящи клиенти. Снимката очевидно не е от охранителна камера, а от услужлив папарак, храбро потъпкващ чл. 32, ал. 2 от Конституцията на РБ.
Февруари 08, 2008
фонотека в изолация
Ммм, виждам че бате Pro_01 тънко е метнал една въдица насам от бая време вече, и за да оправдая репутацията си на блог с албански енджин, най-добре да спазя правилата и да селектирам няколко заглавия, които да отмъкна със себе си на самотния остров, на който рано или късно МВР ще изпрати всички блогъри. От сега поставям условието че всички от тях ще бъдат отнесени в tape-формат, за предпочитане 15-кратно презаписван BASF от началото на 80-те... Така де, лентичката може да има далеч повече приложения в извънредни ситуации, в сравнение със сидито, за имагинерните емпетройки да не говорим.
Значи, да започваме:
Atol Scrap на Arovane. Образец в жанра, добро начало на деня, независимо от климата. Гледаш изгрева, пиеш си кафето от гнили банани и се кефиш колко си далече от изкривения свят.
Ммм, това тук вече не върви за начало на деня, по-скоро го вкарваме на големи безкрайни дози посред нощите, по възможност в някоя от многобройните ми пещери на острова. Дава ми щедри хапки горчива носталгия от времето когато обитавах мрачно стайче на приземен етаж в центъра на София и се стрясках от шума на трафика, вихрещ се около Паметника Левски. Autechre - Chiastic Slide.
Една година след юбаа-култовия Fear и малко след като уволняват Griff поради масиран натиск последвал антисемитската му забележка, Public Enemy имат тонове агресия и безкомпромисност за изразяване. Албумът започва с думата "confrontation" и най-болния лууп в историята на хип-хопа, и сервира едночасови здрави бийтове, много далеч от фънкаделията на Fear-а. Apocalypse 91... The Enemy Strikes Black. За употреба в мрачни дни и лошо настроение.
Джази баслинии и прашни бийтове, плюс дрезгавия глас на GURU, ами един от най-великите хип-хоп албуми на всички времена, може би кулминацията и на целия стил по онова време. Абсолютно задължителен за целия престой на острова. Gang Starr - Hard To Earn. Нека всички във ритъм да клатят своя врат...
Перфектния саундтрак за инвазия на съседния туземски/блогърски остров и зверско massacre над обитателите. Нацупен до пръсване, 17-годишен юноша бледен обикаля зимните варненски улици и мрази на поразия всичко около себе си. Pantera - Far Beyond Driven.
На противоположния край, музика за залези и големи пространства. С едно EP Boards of Canada синтезират най-доброто от себе си, без слабо място. Trans Canada Highway.
Произволен от безбройните бестове на Bob Marley. За щастливия момент, в който открия поляната с диворастящ канабис :))))Хубаво, щафетата преминава върху съседните ми островитяни: Ощиможи, Шармантес и Мърко.
Дисклемърът посвещавам на Дискогс, откъдето съдрах всите картинки.
