Цвък!: fist time business class inner flight

Февруари 22, 2008

fist time business class inner flight

Говорете каквото си искате за бедния българин, но самолетите Варна-София са претъпкани, независимо от деня от седмицата. Почти невъзможно е да си намериш билет дотам-и-обратно два дни предварително - и ето как се озовах в бизнес класата на един такъв полет, за скромните 100 лева над обичайната цена на двупосочен билет. За запознатите от вас, обичайната цена на двупосочен билет София-Варна надхвърля с як овчарски скок обичайната цена на двупосочния София-Виена на нискотарифен Скай Юръп например. За същите запознати, бизнес класата на двуперковите таратайки на вътрешния полет морска-неморска столица, се експлицира в една мръсна синя завеска след първите един-два реда седалки. И пак за непознатите запознати - съгласете се, че вътрешния ни високотарифен полет е възложен на звездолети в напреднала възраст, ароматно близки до междуградските автобуси "Чавдар", а нискотарифните на С.Ю. са препълнени с ароматни братиславски стюардеси...

Окей, но "бизнес" билета на един такъв бръмчащ миризлив полет ти дава редкия шанс да се отъркаш в бизнес билетите на международните полети, като споделиш с приносителите им вип-зоната на Терминал 2 на летище-София. Което е потискащо. Трябва да отделят такива случайни бизнес-аматьори като мен в отделни тесни помещения с инвентарно обзавеждане от мазетата на партийния дом и меню, кулминиращо в топла Загорка Голд.

Докато се скатавах в един от зеленикавите ъгли на Вип-Зоната, присвил се зад допотопния си nx7010, слушах британска реч, която би накарала Хю Грант да си завре диалекта отзад, разговори концентирани около инвестиции за милиони евро, и имах чувството че всеки от випстващите имаше по един MacBook Pro във всеки от джобовете си. В един момент изпаднах в несдържан стрес, така несправедливо изолиран от тълпата икономични пасажери за Варна, как ще се материализирам в самолета? Попитах една от оберкелнерките там, а тя отговори с най-естествения отговор на света "Ще Ви вземат!". В 5 минути без уречения час упорито никой не ме взимаше. В този миг забелязах униформена мома неистово да чука отвън по прозореца на Вип-Лаундж-Зоната и да маха с ръце като истеричен регулировчик с напрежение в пикочопровода, а физиономията й изразяваше недоумение от недоумението с което я зяпаха бизнесмените отвътре и неебателността, с която я удостояваха оберкелнерките и юбер-рецепционистката. Реших да прекратя тази пантомима, с две крачки се озовах до лелката на рецепцията, сръчках я в ребрата и насочих вниманието й към размазалата се на прозорците униформена служителка - "Изглежда Ви дават някакви знаци, бихте ли проверила, може да е доста важно". О, ами да, о боже, как не забелязах, ама нали вие сте за Варна, ами хайде тичайте към автобуса, подкани ме тя и ме побутна на свой ред към изхода, където ме чакаше автобус и десетки кисели физиономии втренчени в мен из вътрешността му. От там насетне е ясно за вас, запознатите - "take of in a minute", кирливата завеска и нискочестотно бучене в ушите дълго след като си стъпил на твърда земя.

Глава Втора - София и нейните таксита.
София е уникално пространство, в което всеки мрази всеки и всичко, това не е топла вода, че да я откривам. Но очевидно мощният генератор, който завихря първичната всеомраза, се крие дълбоко в двигателите или в мозъчните кори на шофьорите на столичните таксита. За два дни шеметен schedule ползвах "услугите" им над 10 пъти, като само веднъж ме удостоиха с членоразделна реч в последните 10 секунди от пътуването, при това в рамките на светкавичен диалог, в който защитих тезата, че е по-добре селяните да блокират центъра на софия, отколкото това да сторят селяните И кравите им, така че няма място за мрънкане. В останалите 99% от случаите диалозите протичаха в следния регистър на звуци: "Добър ден, Вие сте за поръчката, нали?" - "РМЬЬРХХМ" - "Този куфар да го оставя в багажника?" - "ПФФФХГХЪЪ" /придружено с жест към задната седалка/ - "Ако обичате и касовия бон, колекционирам ги" - "МФФ" /придружено с нервно тропане с показалец до апарата докато изплюе ценната книга/. Единият шофьор даже въздишаше гръмко през 2 минути, което направи пътуването истинско мъчение, до степен да изпадна в готовност да го помоля да спре, да слезем от колата и да го черпя една Ариана и да изслушам тоя човечец.
Системата за буукване на такси в столицата също има обща граница с абсурда. Добър ден, Йорданка Караминкова, слушам Ви. Хубаво, Йорданке, викни ми едно такси от Стамболийски 38 до хотел Х. Ааааа, ама чакайте сега, това на Стамболийски кооперация ли е? Ама коя е съседната пресечка? А по съседната? Ама какво значи на 50 метра от площад Възраждане? Ама къде там е централата на ДПС? Ама освен клон на ЦКБ има ли НЕЩО ДРУГО там наоколо? Е след 5 минути описание на местността около Стамболийски 38, а и след леко колебание дали всъщност съм телефонирал на софийска таксиметрова фирма, ме отстреляха с "ще получите sms" и ме оставиха в напрегнато чакане. В 14:39 получих съобщение, гласящо "OK TAXI B 14:37, N:X", а минутка след това, докато трескаво завързвах обувките си, ми се обади диспечерка да ме ръчка че колата отдавна чакала долу. Колата, и нейния слабо комуникативен неизбежно пушещ попфолк слушащ шофьор, всъщност.
Но хааайде стига провинциален хейт и да поцъкаме на нечия лъскава петнадесетминутка, паркирана криво-ляво в центъра на София.