Февруари 08, 2008
фонотека в изолация
Ммм, виждам че бате Pro_01 тънко е метнал една въдица насам от бая време вече, и за да оправдая репутацията си на блог с албански енджин, най-добре да спазя правилата и да селектирам няколко заглавия, които да отмъкна със себе си на самотния остров, на който рано или късно МВР ще изпрати всички блогъри. От сега поставям условието че всички от тях ще бъдат отнесени в tape-формат, за предпочитане 15-кратно презаписван BASF от началото на 80-те... Така де, лентичката може да има далеч повече приложения в извънредни ситуации, в сравнение със сидито, за имагинерните емпетройки да не говорим.
Значи, да започваме:
Atol Scrap на Arovane. Образец в жанра, добро начало на деня, независимо от климата. Гледаш изгрева, пиеш си кафето от гнили банани и се кефиш колко си далече от изкривения свят.
Ммм, това тук вече не върви за начало на деня, по-скоро го вкарваме на големи безкрайни дози посред нощите, по възможност в някоя от многобройните ми пещери на острова. Дава ми щедри хапки горчива носталгия от времето когато обитавах мрачно стайче на приземен етаж в центъра на София и се стрясках от шума на трафика, вихрещ се около Паметника Левски. Autechre - Chiastic Slide.
Една година след юбаа-култовия Fear и малко след като уволняват Griff поради масиран натиск последвал антисемитската му забележка, Public Enemy имат тонове агресия и безкомпромисност за изразяване. Албумът започва с думата "confrontation" и най-болния лууп в историята на хип-хопа, и сервира едночасови здрави бийтове, много далеч от фънкаделията на Fear-а. Apocalypse 91... The Enemy Strikes Black. За употреба в мрачни дни и лошо настроение.
Джази баслинии и прашни бийтове, плюс дрезгавия глас на GURU, ами един от най-великите хип-хоп албуми на всички времена, може би кулминацията и на целия стил по онова време. Абсолютно задължителен за целия престой на острова. Gang Starr - Hard To Earn. Нека всички във ритъм да клатят своя врат...
Перфектния саундтрак за инвазия на съседния туземски/блогърски остров и зверско massacre над обитателите. Нацупен до пръсване, 17-годишен юноша бледен обикаля зимните варненски улици и мрази на поразия всичко около себе си. Pantera - Far Beyond Driven.
На противоположния край, музика за залези и големи пространства. С едно EP Boards of Canada синтезират най-доброто от себе си, без слабо място. Trans Canada Highway.
Произволен от безбройните бестове на Bob Marley. За щастливия момент, в който открия поляната с диворастящ канабис :))))Хубаво, щафетата преминава върху съседните ми островитяни: Ощиможи, Шармантес и Мърко.
Дисклемърът посвещавам на Дискогс, откъдето съдрах всите картинки.
# posted by rэs @ 8:47 AM 
