Април 17, 2007
Разград
Ангажиментите в лудогорски градове в 10 сутринта в понеделник не са ми от нааааай-любимите занимания... особено когато кракът ми никога не е прекрачвал чертозите на разградския вилает. Ето защо призовах под знамената си емигрирал край морето представител на местните жители - Антон Mloski, който като такъв познава добре терена, и в 8:15 се оттласнахме от централния варненски транспортен хаос, само за да открием, че ще се провираме през него още около половин час. Така при табелата със задраскано "Варна" открих че имам около час за да се озова в центъра на Разград, разстоянието до който е около 150 километра. Автомобилчето Дори рядко е способно на геройства над 140 км/ч, особено напоследък, когато годинките и ръбестите БГ пътища вече си взимат своето, но се напъна, милата, и поддържаше едни неусетни 150 км/ч докъм Шумен. Някъде из магистралата внезапно се сетих, че съм тръгнал на път в почти престъпен статус - всички документи за самоличност тихо спяха в раницата ми в офиса, винетката ми беше изсрочена преди два дни. Всяка небрежно размахана палка тип "КАТ" пред мен би означавала да получа присъда отсичане на ръцете и публично обругаване... А напоследък откакто има ЕС, ми прави впечатление че все по-малко шофьори сигнализират с къси-дълги за коварните засади на КАТ... Така трепетно фучах аз към Разград, като избегнах неприятните срещи с "СтшинаИвановМоляДокментиЗаПроверка" само защото на няколкото ключови ситуации лешоядите вече се бяха нахвърлили върху невинните си жертви и нехаеха за "Ако Си Пил - Слез" и "Ако Си Без Документите - Върни Се", които прелитаха с бясна скорост покрай засадите им.
Точно в 10:00 Разград ни посрещна слънчев, етнически и ухаещ на дюнери. Развързах Антон, който хукна да се вижда с близките си, а аз се бухнах в дебрите на разградската съдебна система. 20 минути по-късно измих ръцете си на градската чешма пред сградата на съда и с чувство за изпълнен дълг наченах сложна плетеница от маршрути по мегдана с фотоапарат в ръка...
Разград, както всеки друг български град, си има завещан от соца голям билдинг на етап Акт 14 или малко преди него, който стърчи от бурените в центъра на града, неизползваем от десетилетия.
На излизане от града кривнахме в дясно да разгледаме средновековната крепост Абритус, от която са останали около 2 метра от основите на крепостните стени и множество надгробни плочи от три цивилизации, а по пътеката покрай сградата на пожарната, която съвсем правилно разградското градустройство е разположило в края на града, върху археологическите находки, се стига до древноримски бизнес-център, в който се е радвала на старините си важна римска клечка.
Април 06, 2007
Велик Ден
Весели празници на всички от случайните ми минувачи ;)
Заминавам за 4 дни вдън Родопите, обещавам сочен пътепис и един малко по-общителен рэс на връщане ...
Заминавам за 4 дни вдън Родопите, обещавам сочен пътепис и един малко по-общителен рэс на връщане ...
