Декември 30, 2006
в небето
Може и да ви е смешно, но до миналия ден не се бях качвал на самолет в живота си.
Ако изключим разходките до завинаги приземения самолет в парка на Аспарухово като бях малък и невинен /преди 20 години/, в зрялата ми възраст този транспорт и летищните администрации с цялата им ужасна за страничния наблюдател терминология бяха бекрайно отдалечена галактика. Е, девствеността ми по този въпрос бе обругана и прекъсната с едно нервно телефонно обаждане във вторник, и тридесет минути след него на бюрото ми се приземи билет до София /отиване и връщане/, заедно с някакви "командировъчни". Стоях пред билета, двамата се съзерцавахме с недоверие и не знаехме какво да си кажем. Затова просто го прибрах в чантата и започнах да набирам смелост и информация до края на деня за предстоящия experience. Естествено, информацията беше повече от стряскаща - "знаеш ли колко ще ти прилошее като излитате", "не яж нищо преди полета", "ами ако времето е кофти", "при кацането се дръж здраво", и други такива всякакви very supportive изказвания формираха предубеждението ми че летенето със самолет даже стотина години след въвеждането на гражданската авиация все още е един огромен компромис за човечеството.
Всъщност закусих. И кафенце си направих. В 6:30, един час преди обявеното излитане, по съвет на доброжелател, цъфтях подпухнал на летище Варна, готов да вникна в понятието "чекиране". Докато чакам реших да симулирам хладнокръвие и хвърлих 2 лева за кафе от лавката на летището /няма по-коректен термин за тезгяха, на който мудна варненска девойка предлага дребни сладки, кафе и чай/. Една глътка от това кафе надигна вълна от възмущение в душата ми и като нищо да бях станал да си искам парите от виновницата за тая гнъс, ако съзнанието ми не се бе размътило и езика ми не бе парализиран от свръхестествения вкус. Втора глътка нямаше, запознах чашката със съдържанието на кошчето за боклук и ругаейки под мустак закриволичих към гишето, наречено check-in. Връчих билетите си и поисках място до прозореца. Предупредих че в чантата си нося дезодорант и две-три връзки смъртоносни ключове, но check-in-джията не беше особено впечатлен и от отговора му предположих, че и лека картечница да нося под мишница, на вътрешните полети им е все тая. Друг служител с донкихотовско излъчване ми сканира чантата и палтото и ми пожела приятен полет. Последваха още 20-на минути чакане на автобуса, който да ни закара до самолета. Закара е пресилено казано, автобусът се движи около 20 секунди, на практика тъкмо когато задната му част се отдалечи на метър от сградата на летището, предницата му вече е при самолета.
Самолетът на Viaggio Air беше малко по-голям от Дори, почти толкова широк и много по-шумен. Голямото ми притеснение от комплициран механизъм за закопчаване на колана беше отхвърлено - трябва да си пълен идиот да не успееш да се щракнеш за седалката, и тъкмо започнах да свиквам със застоялия въздух и отсъствието на белези на хигиена, и самолетчето се юрна по пистата. През това време, докато едната стюардеса обясняваше за безопасността по време на полет, другата изигра няколко движения от класически японски театър, и в момента в който седна, самолетчето се отлепи от земята. Имах точно 5 секунди на паника, най-вече защото очаквах да се засилваме поне 10 минути по пистата, поне по филмите винаги така е изглеждало :))) На шестата секунда през съзнанието ми проблясна мисълта "ами, тва е то", на седмата извадих фотоапарата и започнах като малко дете да щракам милародинотисиземенрай през прозорчето.
Тъкмо взе да ми харесва и пилотът предупреди че предстои кацане и в същия момент самолетът започна да се спуска надолу, а под нас се завъртя София, също толкова хаотична отгоре, колкото и отвътре. Кацането беше меко за човек, свикнал да тресе задника си шофирайки по варненските улици, и ето ни на новия терминал на София Еърпорт, едва вчера благословен от Станишев и Мутафчиев. И за слабо компетентния по летищните въпроси е очевидно, че терминалът е някак си прибързно пуснат в експлоатация. Персоналът на летището е слабо географски ориентиран и се движи на групички за да не се изгуби, някъде прочетох че тепърва обучават около 200 нови служители, което, вервайте ми, се усеща осезаемо. Тоалетните във фоайето за пристигащи бяха вероломно заключени, което за подложеният на варненско летищно кафе пасажер е огроооомно разочарование. Последва препускане към голямата зала на еърпорта, където за щастие табелите за тоалетните са доста по-забележими от останалите табели, и ето ме в просторното помещение за мъжки удоволствия да осквернявам продуктите на Видима Идеал. Нарочно се разходих из терминала, не само за да пощракам снимки, но и да усвоя на спокойствие терминологията и маниерите на човек роден по летищата. Сложна работа, доколкото цялата система от упътващи знаци не е дружелюбна към летищно некомпетентните хора като мен. В 9:15 на гишетата за продажба на билети на различните превозвачи нямаше абсолютно никой, охраната чоплеше семки в един ъгъл и аз се упътих към трите таксита, чакащи пред един от входовете. Окей супертранс наистина са монополизирали големите международни транспортни изходи/входове на столицата, което е донякъде добре - лесно ги разпознаваш сред каруците с начална такса 17 лева и криминален шофьор вътре. Ето малко визии на Терминал 2, малко след като са отекнали стъпките на министъра-председател и обикновения министър:
Наблюденията ми от прибирането същата вечер по вече добре утъпкания въздушен коридор:
Обучението на новия персонал на новия терминал се извършва върху опитни зайчета - пасажери. Проверката на багажа ни беше адски щателна, далеч от стандартите на варненското "диздоранти и ключуи - няа проблйем". Пред скенера служителката ме посрещна с "ами, да започнем от каскета" и завърши с "освен колана някакви други метални предмети по вас?". Ами, ако изключим чипа за връзка с кораба-майка - не, мерси. Следваха още 5 минути за атачване на металните предмети обратно по периферията ми, и с пиукане се упътих по дъъъъъъългия коридор към транспортния автобус. При отваряне на гейта 30 минути преди полета и 5 до 10 минути сканиране на всеки пасажер не е учудващо закъснението на полетите. Бонус 15 минути мръзнене в отворения автобус заради групичката прелестни туркинчета с коледни еленови рогца с камбанки по главите, които възприемаха цялото това администриране на пасажерите като голям tasak. Аз пък с мрачен поглед установих, че самолетът с който ще се лети до Варна е абсолютно същия като този с който летях сутринта. Единствено стюардесите бяха подменени с доста по-соц такива, а пилотът очевидно си бе шорнал две-три ракии за кураж. Което обяснява и оправданието му за "лека турбуленция", която би стреснала само човек, който не е шофирал по варненски улици, сори че пак го изтъквам:) Туркините пък подивяха да се снимат и да се радват на еленските си рогца. Малко преди Варна пилотът предупреди че предстои кацане, концепцията му за което представляваше да остави самолетчето да падне свободно по права отвесна линия и малко преди да се разбие някъде около варненското езеро, да го засили към пистата, след което да трясне хайдушки колесника в земята и да удари рязко спирачки. Добре дошли и весели празници.
Аз пък с нетърпение чакам следващия повод за летеж :)
Тъкмо взе да ми харесва и пилотът предупреди че предстои кацане и в същия момент самолетът започна да се спуска надолу, а под нас се завъртя София, също толкова хаотична отгоре, колкото и отвътре. Кацането беше меко за човек, свикнал да тресе задника си шофирайки по варненските улици, и ето ни на новия терминал на София Еърпорт, едва вчера благословен от Станишев и Мутафчиев. И за слабо компетентния по летищните въпроси е очевидно, че терминалът е някак си прибързно пуснат в експлоатация. Персоналът на летището е слабо географски ориентиран и се движи на групички за да не се изгуби, някъде прочетох че тепърва обучават около 200 нови служители, което, вервайте ми, се усеща осезаемо. Тоалетните във фоайето за пристигащи бяха вероломно заключени, което за подложеният на варненско летищно кафе пасажер е огроооомно разочарование. Последва препускане към голямата зала на еърпорта, където за щастие табелите за тоалетните са доста по-забележими от останалите табели, и ето ме в просторното помещение за мъжки удоволствия да осквернявам продуктите на Видима Идеал. Нарочно се разходих из терминала, не само за да пощракам снимки, но и да усвоя на спокойствие терминологията и маниерите на човек роден по летищата. Сложна работа, доколкото цялата система от упътващи знаци не е дружелюбна към летищно некомпетентните хора като мен. В 9:15 на гишетата за продажба на билети на различните превозвачи нямаше абсолютно никой, охраната чоплеше семки в един ъгъл и аз се упътих към трите таксита, чакащи пред един от входовете. Окей супертранс наистина са монополизирали големите международни транспортни изходи/входове на столицата, което е донякъде добре - лесно ги разпознаваш сред каруците с начална такса 17 лева и криминален шофьор вътре. Ето малко визии на Терминал 2, малко след като са отекнали стъпките на министъра-председател и обикновения министър:
Наблюденията ми от прибирането същата вечер по вече добре утъпкания въздушен коридор:Обучението на новия персонал на новия терминал се извършва върху опитни зайчета - пасажери. Проверката на багажа ни беше адски щателна, далеч от стандартите на варненското "диздоранти и ключуи - няа проблйем". Пред скенера служителката ме посрещна с "ами, да започнем от каскета" и завърши с "освен колана някакви други метални предмети по вас?". Ами, ако изключим чипа за връзка с кораба-майка - не, мерси. Следваха още 5 минути за атачване на металните предмети обратно по периферията ми, и с пиукане се упътих по дъъъъъъългия коридор към транспортния автобус. При отваряне на гейта 30 минути преди полета и 5 до 10 минути сканиране на всеки пасажер не е учудващо закъснението на полетите. Бонус 15 минути мръзнене в отворения автобус заради групичката прелестни туркинчета с коледни еленови рогца с камбанки по главите, които възприемаха цялото това администриране на пасажерите като голям tasak. Аз пък с мрачен поглед установих, че самолетът с който ще се лети до Варна е абсолютно същия като този с който летях сутринта. Единствено стюардесите бяха подменени с доста по-соц такива, а пилотът очевидно си бе шорнал две-три ракии за кураж. Което обяснява и оправданието му за "лека турбуленция", която би стреснала само човек, който не е шофирал по варненски улици, сори че пак го изтъквам:) Туркините пък подивяха да се снимат и да се радват на еленските си рогца. Малко преди Варна пилотът предупреди че предстои кацане, концепцията му за което представляваше да остави самолетчето да падне свободно по права отвесна линия и малко преди да се разбие някъде около варненското езеро, да го засили към пистата, след което да трясне хайдушки колесника в земята и да удари рязко спирачки. Добре дошли и весели празници.
Аз пък с нетърпение чакам следващия повод за летеж :)
Декември 25, 2006
Christmassed
Декември 18, 2006
@ WEEKЭND CLUB
Z.V.U.K. се натъква на Jisatsuken,
елате ни на гости в клуб Уикэнд, във Варна,
този четвъртък след 21:00.
Насам, народе!!! Снимки от вечерта!!!
Декември 15, 2006
Кривопис
Тази табела стои току пред І РПУ, сигурно от няколко века, но едва днес сколасах да я щракна.Декември 13, 2006
Елени в кутия
Заглавието не е чак толкова релевантно, не ме зяпайте така.Ей ги тези двамата хубавци, които насилиха слуха на познати и непознати люде в събота вечерта в Black Box. Както се забелязва, организаторите се бяха погрижили за доброто ни настроение, давайки ни уникалния шанс да разположим техниките си в непосредствена близост до хладилника с бирите и двете разпищолени барманки.
Тук вижте още снимки от банкета.
До края на годината с Mloski ще имаме още едно подобно събитие, във Варна. Ще споделя детайлите, когато му дойде времето ;)
Декември 08, 2006
мантра
не ми се ходи в търговище
не ми се ходи в търговище
не ми се ходи в търговище
не ми се ходи в търговище
не ми се ходи в търговище
*****
/edit/ няколко часа по-късно:
не ми се ходи в търговище
не ми се ходи в търговище
не ми се ходи в търговище
не ми се ходи в търговище
*****
/edit/ няколко часа по-късно:
Ако има нещо по-отблъскващо от това да ходя до търговище по работа, то е да ходя до търговище по работа в гъста непроницаема мъгла. Позитивите от случката ги произведе и обра този човечец, който демонстрираше виртуозните си умения в центъра на градчето и заслужено присвои част от бързоликвидните ми активи. Видеото е с кофти качество.
По пътя на връщане леля Ела и тате Луис /честно, не пее ли така все едно е баща на целия свят, кажи ми/ лекуваха нащърбената ми душица докато тихо си дремех в колата...
Декември 05, 2006
09. 12. 2006, в Черната Кутия, София
о, софия!
... за една седмица два пъти пътувам в повредените в различна степен автобуси на биомет разстоянието варна-софия и обратно. тази седмица се очаква това да се случи още веднъж, но за това ще посветя отделен blog-post.
ето и немножко радостни визии от мъгливата ни напоследък столица:
<< рано сутрин на тераската на квартирата на nrphx. пия първото си силно кафе за деня и осмислям логиката на трафика на площад възраждане. слаб изглежда за сезона.
<< жици, соц, олющени фасади. докато съдебната палата търпи небивало излъскване, кооперацията отсреща е все така стряскащо неподдържана.
<< интересно фото се получи, ако не друго :)
<< а тук столицата привършва "забързания си делник", ако позволите клишето. макар да изглежда другояче, часът е около 16:30 следобяд, всеки момент мъглата ще обхване кв. Света Троица. Снимката е от панорамния прозорец на marsh iinc.
<< за накрая, любимия ми раздел за публични знаци, сигнали, писмени обяснения, съвети и упътвания, които ни дебнат на най-неочаквани места. вероятно интелектуалните автори на тази табелка са едни от първите, които здраво се облажиха от неопазването на държавното имущество. наздраве, другари!
<< на финала поставям любимците си от "Овергаз", благодарение на чийто археологически интерес по улиците на Варна 30-минутно шофиране в централната част на града резултира в сигурно мозъчно сътресение и ускоряване на амортизацията на една купчина автомобилни части. Отговорът ми към опърпаната им жълто-синя лепенка е: БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ АСФАЛТИРАХТЕ! асфалт - вълшебната дума, която опазва всяка кола! овергаз, не ние, а вас трябва да затворят. 
