Цвък!

Почти една година след като направих публичен изследователския труд, положен от мен и брат ми върху характерни варненски фрази, скритият дълбоко в ейчтиемела на блога ми радар засече гореизложената свръх-естествена активност някъде из "Цвък!". Разрових аз докладните записки и открих причината за ордите Visitors. Линкът към Българо-варненския разговорник се разпространява с бясна скорост из варненските мрежи и в рамките на няколко дни коментарите и предложенията за още и още фрази, които да бъдат включени, се струпаха с десетки на крехката страничка.

Емоциите ескалираха непрекъснато, за да се стигне дори до ексцесии, в които поредния Анонимъс ни обвинява във фалшифициране на "легалния варненски ъндърграунд" и подмяната на "говоримия квартален език". Явно някой авер взе нещата толкова насериозно, че дори се е засегнал силно и драматично, но в традициите на добрата интернет култура обидният му коментар бе смачкан на топка и изхвърлен, както впрочем ще се случи и с всеки друг, дошъл да лее злъчта си по страниците на иначе толкова позитивния "Цвък!".

Всички останали, идващи на гости тук с предложения за допълване на списъците - most welcome. Едва ли ще седнем с nrphx да компилираме нови листи, просто оня момент си отмина, черният гардероб го няма вече, а заради разстоянието бири пием заедно офлайн веднъж на два месеца. Въпреки това адски много мерси за интереса и предложенията, това ни показва че не само ние си обичаме варненския сленг, иби му меча, и няма да го сменим за нищо друго ;) В знак на уважение и благодарност, за известно време тук вляво под портфолиото ми ще стои директен линк към "Българо-варненски разговорник", наречен The Hot Spot, с чиято помощ достъпът до страницата ще е силно улеснен за всички желаещи да почерпят от културата на Изтока :))

Тази среднощна атака си има причина и основание, признавам. Късно снощи, прибирайки се вкъщи в състояние на силен алкохолен афект останах неприятно изненадан от липсата на паркоместа пред блока. След 5-минутно обикаляне с мръсна газ напред-назад из паркинга, намерих едно местенце където да свра Дори, и както си бях и без друго изнервен и крив, си го изкарах на един стар син москвич, като паркирах в интимна близост зад него. С други думи предницата на Дори яко беше захапала едрата соц-задница на гордостта на съветското автомобилостроене с марка АЗЛК /познат още като "Ах Защо Ли те Купих"/. И така, след като се уверих, че москвича няма как да излезе от ситуацията с по-малко от 15 маневри напред-назад и наляво-надясно, се изхилих грубиянски и запреплитах крачка към вкъщи.
На сутринта от прозореца на кухнята забелязах че москвича го няма, а лявата чистачка на Дори стърчи смешно във въздуха. Аха, отмъщение един вид, подсмихнах си се аз, без да знам още за цветистия арт, който ме очаква долу. И така, собственикът на заклещения москвич си го беше върнал тъпкано по-късно през нощта, като трябва да призная изобретателността и чувството му за хумор. Дошъл е до колата си, пцовал е дълго и напоително в тихата нощ, след това се е качил до апартамента, взел е едно яйце и с кеф го е шляпнал на предното ми стъкло. Като предупреждение в стар сицилиански стил - "Следващият път по стъклото ще се стича мозъкът ти, капиш?".
А аз понеже чувствам махмурлийски угризения на съвестта, довечера, ако синият дзвер отново е навестил квартала, ще оставя 1 левче под чистачката му, така де, за яйцето.
:)