Март 31, 2006
NMA Suck D*** !!!
Ако още някой не е разбрал, Нова Музикална Агенция упорито налагат имиджа си на пълни задници, този път демонстрирайки пълно игнориране на местната авторска хипхоп сцена. Както става ясно тук, тук и тук, от агенцията отказват да платят на ДРС+, хората заради които интерес към българския ъндърграунд хипхоп все още съществува, защото изглежда са си правили наивни сметки, че щом са български момчета и нямат 5-6 албума зад гърба си и редовни новогодишни концерти, значи могат да минат и без парички. Един вид Ndoe и компания с огромна благодарност ще се качат на сцената и през 3 минути ще благодарят на НМА за изключителния шанс изобщо да се качат на сцена. В случая НМА се циганят за 500 лева. Не на калпак - за участие на цялото крю!!! В сравнение с кинтите, които хвърчат, за да могат Onyx с последните си 2 изключително слаби албума да дойдат в БГ и в сравнение с кинтите, с които ще се нагушат хората от НМА, това са смешни стотинки и изобщо не би следвало да представляват обсъждане! 250 евро ебаси! НМА, вие изобщо не трябва да се занимавате с този бизнес в България!!!
Сигурно малко хора знаят, но това е известно в един малък кръг, че когато Alex Paterson /виж The Orb/ свири в българия, имаше силно тежнение местната некомерсиална електронна сцена да бъде представена с подгряващи артисти, като бяха спрягани mloski&rэs. В серия от спънати имейли тогава, от НМА накрая заявиха "хонорари няма да има. потвърдете ще участвате ли.", с което окончателно за мен сринаха доверието ми в професионализма им.
Явно НМА следват изградена неотстъпна политика, че противно на всякакви правила в бизнеса пари на български артисти, чиито имена рядко можеш да срещнеш във в-к Труд и в-к 24 часа, не се плащат. Яжте ми чорапите тогава! На събития, организирани от вас, не присъствам!
По този повод от днес за неопределен период от време в горния десен ъгъл ще бъдете принудени да наблюдавате протестен банер. Като знак на отношение към подобни извращения на родния музикален бизнес.
Март 27, 2006
СОЦ!
Jan също напердаши наградите на БГ Радио за 2006-та, и аз няма да им простя. Причината да се пуля час и нещо в екрана на Канал 1 в неделя вечер не е, както с основание бихте ме заподозряли, някакво психическо разстройство. А всъщност може и да е, защото колкото и да се напъвам сега, не мога да произведа логично обяснение. Ми ей така, седях и се пулех и гледах музикалния ни елит как си тръгва с наградки... Но да започнем отначало. Претенции, разбира се, големи. Зала 1 на НДК. Поради липса на по-адекватно пространство за провеждане на този тип мероприятия. Обстановката е винаги изненадващата ме идея да раздаваш музикални награди за модерна поп музика пред преимуществено насядала по дебело тапицирани седалки публика. Мдаа, имаше и танцуващи правостоящи, признавам. В съотношение 1 към 100.
Второ. Део конферансие? Аре бе!!! Айде нещо ново и свежо!!! Още в началното училище ми правеше впечатление как учителите нарочваха че примерно Стефчо рецитира добре и от тук до края на образованието си Стефчо е дежурният декламатор по празници и викторинки и де що стихотворение има, "Ето, Стефчо ще го каже на родителската среща" например. Део може да е всичко, но не е за запълване на фуги всякакви. Крис Рок не води всяко второ Award Show в US. Пак добре, както въздъхнахме 30 минути след началото на Наградите, че не са го направили в онзи сърдечен стереотип - Орлин Горанов и Вяра Анкова водещи на церемонията, изтупани в тържествени костюмчета, излизат под строй до микрофона, застават прави с големите папки в ръце и с онзи тържествен тон обявяват следващите номинации... Сещаш се. Хачо Бояджиев ги е измислил.
Трето. Гениаааааааааалното трето. Нашите родни звезди не седят на предните редове като капиталистическите си колеги. Нцъ! Как така ще се мешат с плебса?! Я да ги скатаем зад сцената, на едни хууубави голееми маси с бели покривки и оливерници, да им сервираме първо второ и трето и да подчертаваме звездния им статус! Ква звезда ш'съм да стоя долу при онея с дрешките за 50 лева. Само така!
Някъде 20 минути след началото на церемонията стават ясни няколко неща. Категориите с наградите са чат пат колкото изпълнителите, които седят и папкат по масите. Така след края й никой не си тръгва сърдит. Вярно, Белослава малко остана прецакана, но нея явно я имат за доброто дете на поп-музиката, което колкото и да обиждаш то няма да ти се разсърди... Неприятните странични ефекти на това да имаш позитивно мислене... Белослава и без друго направи албум, който направи смешни всички, които взеха награди тази вечер, може и за добро да е това че не се компрометира с наградката на БГ Радио... И категория БГ Дуо/Трио - хохохо, плоски сте! С нетърпение очаквахме наградата тип "Цялостен принос", замаскирана под някое модерно младежко заглавие. Естествено, "вдъхновението" бяха Сигнал. Само не стана ясно какво точно вдъхновиха и кого. Освен естествено щерката на Йордан Караджов, която първо се вдъхнови да направи рап група и да пее за дупето си, после пя с някакъв електронен аранжимент на наградите на ММ и едва удържаше бюстието си, защото някой го беше проектирал за далеч по-мащабни габарити. Второто, което стана болезнено ясно, е че музикантите имат проблеми да бъдат музиканти в България. Жалко. Ами потърсете проблемите в хората, с които седите на една маса - вашите продуценти. И третото - че е особено модно тази година да благодариш на Господ за това че БГ Радио ти дава награда. Всички благодариха, не бях виждал нищо подобно досега, такъв всеобщ религиозен екстаз...
Настрана от организацията, потресаващи бяха и изпълненията. Новата песен на ТЕ звучи като шлагер на Тото Кутуньо, изпят от Васил Найденов, при това на едно никакво темпо - нито бавно, нито бързо... никакво... Руши танцува и опита да пее, от което стана ясно, че текстовете му ги пишат сценаристите на Клуб НЛО, Део само допълнително натовари ситуацията, защото речитативът му беше по-разбираем от пеенето на Руши, но за сметка на това изцяло извън контекста на песньовката. Стефан Вълдобрев се завърна, но с песен, която със сигурност хората са забравили изцяло 2 минути по-късно. Той затова и човекът се въргаля по сцената и други маймунджилъци прави, само и само да стане интересен, даже и статисти с червени балончета си имаше. Обаче шоуто си имаше гвоздей - даже цели три. Казват се Антибиотика. Седят на люлки, клатят се и отварят усти, а плейбекът надут до дупка и пак не може да изкара звук, който да впечатли с нещо запомнящо се. Не знам каква е логиката да изчезнеш от сцената за 3-4 години и да се завърнеш с музика и поведение, които не са мръднали и на милиметър встрани /или напред?!/. Шоубизнес точка беге. Графа естествено се показа много пъти. Със слънчеви очила. Звездите по принцип носят такива. Даже спят с тях. Ъпсурт са си Ъпсурт. Имат вид на кварталните пишлемета, които тъкмо си сгащил че ти брулят черешата. Новата песен на Кариzма предизвиква реакция "хммм???!". Както и евтиния трик на Галето да тръгне да си получава наградата по цицки и после уж случайно да се шашне и да си ги поприбере. Хайде хайде, не спим в тиквите. Като говорим за Галя, да се сеща някой че тя по принцип би трябвало да е залостена в къщата на Бай ви Брадър? Какъв е смисълът от това шоу ако участниците им търчат като изоглавени във външния свят да си получават наградките. А в същото време Митю Пищова един вестник не му дават да прочете. Баси.
Две достойнства само да посоча на Наградите на БГ Радио, и си тръгвам, няма да досаждам повече. Първото е Койна Русева. Награби Графа и му пусна език, момчето не можа да си изрецитира думичките после. Второто са Д-2. Никога не съм си представял някога че мога да кажа нещо подобно, обаче Д-2 са яки с този нов имидж. Дичо нека си пее че нямал шеф. Митко Кърнев нагъва жиците все едно досега е бил вързан да къдри попфолк, Новият Вокал има присъствие, групата звучи като един организъм. Кефи бе! Или може би нивото на останалите беше плачевно?
Vespa Vulgaris
Ако има нещо, от което изпитвам по-панически страх от това да ме приютят в казарма навръх професионалния ми старт, това са осите. От най-крехка възраст съм популярен със свръх-звуковите скорости, на които съм способен когато оса започне да ме обхожда с онова ужасяващо ЗЗЗЗЗЗ-ЗЗ-ЗЗ-ЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗ. Обяснение за тези си реакции до този момент нямам, просто чакам кога поредната гледачка ще ми каже, че в предишен живот съм бил или пчеличка, отвлечена и схрускана от стършел, или просто един средновековен rэs и едно средновековно стадо оси са се озовали по зловеща приумица на съдбата на едно и също място едновременно, след което победителят се оттеглил с тържествено жужене в неизвестна посока.
Ако един ден решите искрено да се посмеете, просто пуснете оса на 2-3 метра от мен и гледайте внимателно как работя с глезените, докато се превръщам в точка на хоризонта. Такъв съм си.
Знам че ще питате - не знам дали съм алергичен. Единствената оса, която успя да ме докопа и да ме бодне, го извърши в Кърджали, докато се правех на професионален фотограф по сандали във високите треви на градския парк. Там реакцията ми с офейкването закъсня с няколко секунди и първо аз видях как осата се отдалечи с див кикот от местопрестъплението, и едва тогава по навик побягнах и аз, само за да се срутя метри по нататък от изненада и болка.
Причината да споделя ахилесовата си пета с вас е че в неделя открихме, че малка банда тлъсти женски оси полагат основите на гнездо на южната тераса на квартирата. До този момент изобщо не ми беше минавало през ум, че южната тераса, така както е предадена в наше владение от собствениците, представлява апетитен парцел за недобронамерени оси да отпердашат едно гнездо с четирицифрено поколение ей така между другото. Ценната поука е да не оставяте вехториите да отлежават на терасата 27-мо лято подред, а още в началото по стар български обичай да ги изхвърлите през терасата. Тъкмо в един такъв архивиран балатум мадамите бяха нацвъкали няколко кутийки и с жужене приветстваха първото пролетно слънце и реализирането на плана за изграждане на жил-фонд.
Както вече вероятно се досещате, моментално открих че имам важна работа на 5 километра от гнездото и оставих по-опитни от мен да застрелят натрапниците и да изхвърлят проекта им /през терасата, естествено/. Проблемът е, че цял следобед след това терасата бе облитана от неголямо количество оси, които безуспешно си търсеха монумента. Опасението ми е, че възползвайки се от отсъствието ми през деня, ще завъртят още гнездо-две.
Цяла сутрин се ровя из интернет и с присвити очи и изкривена физиономия проучвам врага. Пред погледа ми се редят оса след оса, пипала, жила, озъбени физиономии. Не знам къде се е отплеснала майката природа, когато е сътворила тези животни, но определено дълго след това се е срамувала и е отбягвала темата, колчем някой я подхване. Китайците, с присъщата им сръчност и находчивост са откраднали от осите технологията за произвеждане на хартия /ядат кал и после я плюят на тънки свитъци, точно така/, но с напредването на масовата дигитализация и това постижение на зверовете губи значението си. Единственият им смисъл изглежда да живеят на този свят е да гонят други същества, да ги жилят, хапят и ядат, да се размазват на предното стъкло на колата /особен вид спорт/, когато не успеят разбира се да влетят в купето и да всеят паника сред любителите на приятните пътешествия из провинцията вътре, да свиват злокобни гнезда, да се "съешават", както се изрази единият от четирите релевантни български сайта, да измират и напролет пак отначало.
В паниката си снощи изкупих от Мосю Бриколаж всички препарати с нарисувана оса върху тях, само за да прочета по-късно как едва ли не самото напръскване, настрана от това че ще ме натрови на секундата, само ще раздразни чудовищата като първо действие, и едва във второ или в трето същите ще се тръшнат театрално и ще се кротнат в агония.
За сравнение, в чужбинските сайтове не ме препращат към най-близкия склад за земеделски сечива и пестициди, а предлагат продукти за частни потребители, които стоят в гаража до Черокито и при първа поява на those damn insects again, зарязваш за 5 минути барбекюто и Сали и Бък, които са ти на гости, хващаш спрея за 8,99 USD и пращаш в небитието стотина оси наведнъж. Пръс. От четирите релевантни български препратки едната разказваше за огромното гнездо, открито миналото лято в Горна Баня, другият препоръчваше да се натъркам с маточина като ме жилне оса /респективно да се овъргалям в полянка с маточина като ме жилне ято оси?/, на третият тарикат риболовец разказва как лови кефал по-лесно с бутафорна оса, която сам си произвел... Ако Сун-Дзъ беше българин едва ли щеше да сътвори напътствие "опознай врага за да го победиш", а най-вероятно би издал джобен дайджест за народолечение с ракиени натривки.
Ако един ден решите искрено да се посмеете, просто пуснете оса на 2-3 метра от мен и гледайте внимателно как работя с глезените, докато се превръщам в точка на хоризонта. Такъв съм си.
Знам че ще питате - не знам дали съм алергичен. Единствената оса, която успя да ме докопа и да ме бодне, го извърши в Кърджали, докато се правех на професионален фотограф по сандали във високите треви на градския парк. Там реакцията ми с офейкването закъсня с няколко секунди и първо аз видях как осата се отдалечи с див кикот от местопрестъплението, и едва тогава по навик побягнах и аз, само за да се срутя метри по нататък от изненада и болка.
Причината да споделя ахилесовата си пета с вас е че в неделя открихме, че малка банда тлъсти женски оси полагат основите на гнездо на южната тераса на квартирата. До този момент изобщо не ми беше минавало през ум, че южната тераса, така както е предадена в наше владение от собствениците, представлява апетитен парцел за недобронамерени оси да отпердашат едно гнездо с четирицифрено поколение ей така между другото. Ценната поука е да не оставяте вехториите да отлежават на терасата 27-мо лято подред, а още в началото по стар български обичай да ги изхвърлите през терасата. Тъкмо в един такъв архивиран балатум мадамите бяха нацвъкали няколко кутийки и с жужене приветстваха първото пролетно слънце и реализирането на плана за изграждане на жил-фонд.
Както вече вероятно се досещате, моментално открих че имам важна работа на 5 километра от гнездото и оставих по-опитни от мен да застрелят натрапниците и да изхвърлят проекта им /през терасата, естествено/. Проблемът е, че цял следобед след това терасата бе облитана от неголямо количество оси, които безуспешно си търсеха монумента. Опасението ми е, че възползвайки се от отсъствието ми през деня, ще завъртят още гнездо-две.
Цяла сутрин се ровя из интернет и с присвити очи и изкривена физиономия проучвам врага. Пред погледа ми се редят оса след оса, пипала, жила, озъбени физиономии. Не знам къде се е отплеснала майката природа, когато е сътворила тези животни, но определено дълго след това се е срамувала и е отбягвала темата, колчем някой я подхване. Китайците, с присъщата им сръчност и находчивост са откраднали от осите технологията за произвеждане на хартия /ядат кал и после я плюят на тънки свитъци, точно така/, но с напредването на масовата дигитализация и това постижение на зверовете губи значението си. Единственият им смисъл изглежда да живеят на този свят е да гонят други същества, да ги жилят, хапят и ядат, да се размазват на предното стъкло на колата /особен вид спорт/, когато не успеят разбира се да влетят в купето и да всеят паника сред любителите на приятните пътешествия из провинцията вътре, да свиват злокобни гнезда, да се "съешават", както се изрази единият от четирите релевантни български сайта, да измират и напролет пак отначало.
В паниката си снощи изкупих от Мосю Бриколаж всички препарати с нарисувана оса върху тях, само за да прочета по-късно как едва ли не самото напръскване, настрана от това че ще ме натрови на секундата, само ще раздразни чудовищата като първо действие, и едва във второ или в трето същите ще се тръшнат театрално и ще се кротнат в агония.
За сравнение, в чужбинските сайтове не ме препращат към най-близкия склад за земеделски сечива и пестициди, а предлагат продукти за частни потребители, които стоят в гаража до Черокито и при първа поява на those damn insects again, зарязваш за 5 минути барбекюто и Сали и Бък, които са ти на гости, хващаш спрея за 8,99 USD и пращаш в небитието стотина оси наведнъж. Пръс. От четирите релевантни български препратки едната разказваше за огромното гнездо, открито миналото лято в Горна Баня, другият препоръчваше да се натъркам с маточина като ме жилне оса /респективно да се овъргалям в полянка с маточина като ме жилне ято оси?/, на третият тарикат риболовец разказва как лови кефал по-лесно с бутафорна оса, която сам си произвел... Ако Сун-Дзъ беше българин едва ли щеше да сътвори напътствие "опознай врага за да го победиш", а най-вероятно би издал джобен дайджест за народолечение с ракиени натривки.
Март 24, 2006
Reality.BG
След близо 4 години люти закани брат ми и аз най-после произведохме сайта, който толкова отдавна обмисляме като място, което да приюти наблюденията ни за детайлите от средата, в която живеем. Както е казал моят /и неговият/ добър приятел и колега Франк Лойд Райт, битието определя съзнанието... или май Ленин го беше казал... Както и да е, Reality.BG е пространството, което ще обзаведем с натрупаните доказателства за особеното състояние на живот, което е еволюирало по тези геогафски ширини. Добре дошли, ако ми позволите израза.
Март 16, 2006
Негърски танец
... е буквалният превод, който SA Dictionary ми предостави на "Cakewalk" - фирмата, която произвежда секуенсъра, който от години се е настанил редом до Cubase и Logic в Топ-3, а именно - Sonar. Същият този Sonar, който засега ми се струва най-удобен за работа с ужасяващите звуци, които късно вечер произвеждам чрез компютъра си. Софтуерният речник на г-н Стефан Ангелов съдържа и втори смисъл на думичката cakewalk - "негърско състезание по грациозно ходене", което звучи действително озадачаващо, но пък осветлява факта защо Chuck D и верният му диджей от пост-Terminator X епохата DJ Johnny Juice /Сочния, ооуйеа/ използват точно Sonar от известно време насам, за да произвеждат албумите на Public Enemy. 
Приятна приказка са си спретнали тримцата с интервюиращия през лятото на 2004, можеш да проследиш фабулата ето тук. Няма да си кривя душата ако призная, че това бе решаващ аргумент в полза на вечния спор къде да редя аудио-изрезките си и да цъкам грешните си ноти, особено при условията на абсолютно user-hostile интерфейса на Logic и предателския отказ на Cubase да експортва произведеното в него в прилежни .wav-файлове. Nuendo ме шашка с огромния процент функции, които никога няма да използвам, а Ableton Live е малък сладур, невероятно handy и accessible, но му липсва онзи финален щрих, който би го квалифицирал в софтуер за задълбочена работа със звука. Виж, Sonar изглежда наистина добре и се държи по същия начин и мисля че между нас ще се разрастне the beginning of едно добро и отдавна подценявано приятелство.
В споменатото интервю диджей Джони Сочния открито споделя положителните характеристики на Sonar, а Chuck D преимуществено мълчи по тези въпроси, но пък се пали здраво като го почешат по болни теми - музикалната индустрия и политиката. Винаги е интересно да четеш разсъжденията му - дръж тоз цитат като пример, ако те домързи да четеш цялото интервю:
"The art form has submitted itself to the contractual obligations of corporations, and is not contributing to the building process of people. Thus the balance has been thrown askew by shoddy selection and programming of the genre to the public. The artists have been strangleheld into doing a one-dimensional song and dance to merely raise funds. The opportunity has been there equally to expose and expand necessary niches, but the cultural ecosystem has to be maintained so that great new innovations in the art form can influence society from many aspects."
Между другото, интервюто разбулва най-после и мистерията около онова pop-up балонче от клипа на "He Got Game", в което ЕмТиВи обясняваше преди време, че Flavor Flav бил изучавал класически инструменти и можел да свири на 11. Човекът наистина свири на 11 неща, но животът в гетото не го е предразположил към уроци по солфеж и зубрене на ноти, а всичко си е усвоил ей така, по слух, усет и въображение.
Докато още ви държа на вълна Public Enemy, да знаете че хората издават нов албум, в който за пръв път нито музиката, нито текстовете им принадлежат. Chuck D демонстрира широките си разбирания по отношение на отдавна кътаната репутация и популярност на Public Enemy, като е поканил дългогодишния си авер и съмишленик с интересния псевдоним Paris да му подреди бийтовете и напише зли социални текстове. Резултатът ще ценим и коментираме, като му дойде мулето, пардон, времето.
Приятна приказка са си спретнали тримцата с интервюиращия през лятото на 2004, можеш да проследиш фабулата ето тук. Няма да си кривя душата ако призная, че това бе решаващ аргумент в полза на вечния спор къде да редя аудио-изрезките си и да цъкам грешните си ноти, особено при условията на абсолютно user-hostile интерфейса на Logic и предателския отказ на Cubase да експортва произведеното в него в прилежни .wav-файлове. Nuendo ме шашка с огромния процент функции, които никога няма да използвам, а Ableton Live е малък сладур, невероятно handy и accessible, но му липсва онзи финален щрих, който би го квалифицирал в софтуер за задълбочена работа със звука. Виж, Sonar изглежда наистина добре и се държи по същия начин и мисля че между нас ще се разрастне the beginning of едно добро и отдавна подценявано приятелство.В споменатото интервю диджей Джони Сочния открито споделя положителните характеристики на Sonar, а Chuck D преимуществено мълчи по тези въпроси, но пък се пали здраво като го почешат по болни теми - музикалната индустрия и политиката. Винаги е интересно да четеш разсъжденията му - дръж тоз цитат като пример, ако те домързи да четеш цялото интервю:
"The art form has submitted itself to the contractual obligations of corporations, and is not contributing to the building process of people. Thus the balance has been thrown askew by shoddy selection and programming of the genre to the public. The artists have been strangleheld into doing a one-dimensional song and dance to merely raise funds. The opportunity has been there equally to expose and expand necessary niches, but the cultural ecosystem has to be maintained so that great new innovations in the art form can influence society from many aspects."
Между другото, интервюто разбулва най-после и мистерията около онова pop-up балонче от клипа на "He Got Game", в което ЕмТиВи обясняваше преди време, че Flavor Flav бил изучавал класически инструменти и можел да свири на 11. Човекът наистина свири на 11 неща, но животът в гетото не го е предразположил към уроци по солфеж и зубрене на ноти, а всичко си е усвоил ей така, по слух, усет и въображение.
Докато още ви държа на вълна Public Enemy, да знаете че хората издават нов албум, в който за пръв път нито музиката, нито текстовете им принадлежат. Chuck D демонстрира широките си разбирания по отношение на отдавна кътаната репутация и популярност на Public Enemy, като е поканил дългогодишния си авер и съмишленик с интересния псевдоним Paris да му подреди бийтовете и напише зли социални текстове. Резултатът ще ценим и коментираме, като му дойде мулето, пардон, времето.
Март 10, 2006
Цвил!
ТОДОРОВДЕНИменници: Тодор, Тодорка.
Обредна трапеза: пита с мая, леща, чорба от гъби.
Втората седмица на Великденския пост е “Тудуришката неделя” или “Тудурица” – една от най-опасните седмици от годината. Началото и се поставя от “чистият понеделник”, който поставя началото на тридневен пълен пост. Според поверието през тази седмица нощем из селото броди св. Тодор, който язди на бял кон. Светецът се представя като кара-кон или “вкара-кончен” (овампирчен) мъртвец. През Тодоровата неделя не се пере и мие, не се чука с бухалка, за да не пада гръм и да не бие град през лятото. Забраната за женска работа се спазва най-строго в сряда и петък, наричани “черна сряда” и “черен петък тудуришки”. През цялата седмица се съблюдава и полово табу, тъй като според поверието, ако се зачене дете, то ще се роди недъгаво.
Празникът е предназначен главно за здраве на конете. Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова, украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като едновременно подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. На празника се изпълняват и различни обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата си.
В някои райони се изпълнявa и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая невестата отива при родителите си, където идват и зетят и свекървата и се слага обща трапеза. Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.
КУШИЯТА
На Тодоров ден се организират кушии или надбягвания с коне – обичай, в който участва цялото село. Мъжете почистват конете, накичват ги, обличат се с нови ризи и ги извеждат за надбягването. Победителят се награждава – конят получава най-често юзда, а неговият стопанин – риза или пешкир. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде се посреща радушно, а конят му се напоява с вода.
Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон.
Почитането на св. Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата, а освен през Великия пост, светецът се почита и на 17 февруари. Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.
Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Бог, Който промишлява за своите раби и не желае да бъде смущавана тяхната вяра, направил да се открие нечестивият замисъл. Легендата разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор си казал името. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал редовна, чиста стока на пазара.
Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на се. великомъченик Теодор Тирон и за спомен се вари жито и се благославя в църква. Свети Тодор се почита като покровител на раждаемостта и плодовитостта. Нарича се още Конски Великден, защото се свързва със здравето на конете.
по: BGGlobeNet
DirBGКалендар
*на снимката е моят добър колега и приятел г-н Кръстев, заедно с дорестия си жребец, чието име вече не помня
Март 08, 2006
Enter the G.P.: 36 Chambers
"Може да съм луд, но не съм капут Като Робин Худ. Чу ли темерут ?
В Шеруудската гора пушиме от най-яката трева.
Жорко е отворко, Разбра ли мухоморко ?
Ще те наблюдавам зорко. Чу ли ме змиорко ?
Тежко ти и горко, ако се ебеш със Жорко."
Ако тези рими не ти говорят нищо - къде си спал през последните 2-3 години!??! След като разби главите на цяла България с невероятния си тембър и фрийстайл способности, звездата на Змей Рекърдс Гошо от Почивка се завърна да раздаде правосъдие на всякакви дражета, кайсиеви градини и други наредени балъци, които наискочиха и запретендираха за ъндърграунд титлата. Ако си спомняш, Гошо от Почивка, известен още като G.P. се разпространи като птичи грип въпреки пълната липса на автореклама, каквато и да е биография и информация за изпълнителя. Цяла Варна започна да спекулира за това кой е Гошо, пуснаха се слухове че Диджей Станчо го издирвал под дърво и камък да го продуцира, после се говореше че заминал да кърти дебелите кинти в Испания, аз дори почти издирих човек, който познавал друг човек, който имал приятел, който бил от един клас с Гошо от Почивка. Е, край на спекулациите. Емсито се завърна и разритва задници отново от Почивка до Възраждане 2. Нов албум, отново продуциран от Диджей Нейко за Змей Рекърдс, на официалния сайт.
Благодарение на Баба ви Гьоца.
Март 07, 2006
На татка каручката
Причината да се кандилкам в 1.1 Ford Escort-а на татко в понеделник, 10:00 a.m. в посока Балчик е едно вероломно предателство, извършено от Дори предната вечер. Отивахме да съберем каквото е останало от mloski след дългото му боледуване, да го сглобим и нахраним както си му е реда вкъщи, и тъкмо прелитах покрай кръстовището на ВИНС-а, когато с едно звучно хряс съединителят потъна някъде в дълбините на автомобила, а левият ми крак за пръв път в професионалната си биография се почувства ужасно непотребен и твърде тъжен от този факт се залута напред-назад, търсейки и най-малкия остатък от педал, за да го натисне. Уви, за едно "мгновение" Дори остана без Долен Ляв Педал и аз се видях принуден да влетя на 4-та предавка в най-близката пресечка и да се установя до тротоара за оглед на щетите. Кратък съвет, който бих искал да вмъкна към всички начинаещи шофьори като мен - винаги носи в жабката фенерче, в случай че съединителят ти внезапно отиде за гъби в 7:30 p.m., ще откриеш каква безценна вещ си търпял в колата си толкова дълго време. След кратко взиране открих въпросния съединител засрамено долепен в дъното на подкормилното пространство, примамих го с пъци-пъци да се върне в първоначалното си и най-естествено за съединител положение, само за да стана свидетел как същият увисна като обесен и съответно се заклати като прани гащи на вечерен бриз. Твърде, твърде подходящ момент за скрояване на подобен напълно непредсказуем номер. Допреди малко мачках Долния Ляв Педал и автомобилчето ми щастливо припкаше из дупките на варненските булеварди, а сега стояхме взряни един в друг - единият мъртъв и увиснал, а другият озадачен и тъпо почесващ се по каквото е останало по главата му за почесване. Ако някога сте опитвали да намерите функциониращ автомонтьор в неделя вечерта, сигурно ще разберете защо така ожесточено си дръгнех главата в недоумение. На малкото телефони, които знаех, ми вдигнаха нечленоразделни гласове, които ми заявиха че в това нечовешко време никой не може да ги убеди да се вдигнат от масата и най-рано утре следобяд могат да вземат Дори на преглед. Чудесно, но утре следобяд ми е късно - в 11 трябва да бъда в Балчик, да осъдя един ответник и да свърша един куп други досадни задачки, а разстоянието до Балчик не мога да измина нито пеш, нито с някоя от онези "mobile kochina" /понятието на Paul за маршрутки/, единствената с удобно ми разписание от които тръгваше от Варна в нещо като 8 без 15. Видях се принуден да помоля баща ми за неговата кола.
Сега виж, аз, баща ми и семейната /разбирай - неговата/ кола имаме твърде комплицирани отношения. Накратко, 99,9% от претенциите ми за шофиране на семейната /казах ти да разбираш "неговата", не ме гледай така/ кола през целия ми съзнателен живот от мустакат пубертет до измършавял студент бяха отблъсквани категорично и яростно с нещо близко до "ъъ, глей си работата". В същото време баща ми поддържа колата си със същото усърдие, с което би поддържал леха със зюмбюлчета и кокиченца, което в крайна сметка стана причина брат ми и аз да лепнем на Ford-а звучния прякор "Джогана", което в будните ни съзнания винаги е било понятие за нещо като Москвич. За огромна моя изненада, изправен пред силната ми аргументация баща ми измърмори нещо като "ай взимай я" и ето ме в нещо, което Флинтстоун с гордост би нарекъл "моята резачка", да се дундуркам към Балчик по пътя през Оброчище. Изводите, които междувременно ми се налагат от самосебе си са няколко - джоганът започва да вибрира като совалка пред навлизане в земната атмосфера при скорост малко над 70 км/ч; изпреварването и на най-пъплещия камион става като изкарам левия си крак навън и започна да се оттласквам с него за набиране на още по-голяма скорост; проститутките в гората между Оброчище и Балчик не ми обръщат никакво внимание при все че чуват от километри рева на двигателя, опитващ се да изнесе колата нагоре по обратния наклон. /на изображението по-долу забелязвате от ляво надясно - "пипирудата на льобофта, батее", билборд на банката, в която пипирудата вероятно депозира приходите си и задаващ се откъм Оброчище редовен полово напращял клиент; фотографът държи рязко да се разграничи от назрялата пред обектива му търговска дейност/
Връщането към града е мрачно, both заради времето и настроението ми. Предчувствие е било - отивам да получа Дорито си от сервиза, в който я изоставих преди да тръгна за Балчик. Инсталирали са ново жило на съединителя, от което същият е станал твърд като скала и ми се налага да го натискам с два крака едновременно. Сто метра по-надолу спря изобщо да функционира, скоростите отново отказваха да се подчинят на лоста, а колата се държеше странно. Някак си успях да се върна до сервиза на втора предавка, забих спирачки пред дверите му и твърдо заявих нещо като - хайде сега да вземем да си свършим работата, окей? След няколко "пуу, кво ли мождае", стана ясно, че просто някой е свършил деликатната операция не през пръсти ами през оная си работа и сега под зоркия ми поглед яко се изпоти с клещите докато не чуе от мен "а така, точно толкова мек го искам Долния Ляв Педал!!!".
В резултат от всичко това стигнах до офиса едва в 3:30 p.m. Needless to say, още докато колебливо отварях вратата, захапах три папки за ей така, да не остана без ангажимент случайно. До вечерта резултатът набъбна от 2:5 в полза на папките. Така че ви изоставям и се завръщам към обичайното си състояние на книжноплъхие.
Сега виж, аз, баща ми и семейната /разбирай - неговата/ кола имаме твърде комплицирани отношения. Накратко, 99,9% от претенциите ми за шофиране на семейната /казах ти да разбираш "неговата", не ме гледай така/ кола през целия ми съзнателен живот от мустакат пубертет до измършавял студент бяха отблъсквани категорично и яростно с нещо близко до "ъъ, глей си работата". В същото време баща ми поддържа колата си със същото усърдие, с което би поддържал леха със зюмбюлчета и кокиченца, което в крайна сметка стана причина брат ми и аз да лепнем на Ford-а звучния прякор "Джогана", което в будните ни съзнания винаги е било понятие за нещо като Москвич. За огромна моя изненада, изправен пред силната ми аргументация баща ми измърмори нещо като "ай взимай я" и ето ме в нещо, което Флинтстоун с гордост би нарекъл "моята резачка", да се дундуркам към Балчик по пътя през Оброчище. Изводите, които междувременно ми се налагат от самосебе си са няколко - джоганът започва да вибрира като совалка пред навлизане в земната атмосфера при скорост малко над 70 км/ч; изпреварването и на най-пъплещия камион става като изкарам левия си крак навън и започна да се оттласквам с него за набиране на още по-голяма скорост; проститутките в гората между Оброчище и Балчик не ми обръщат никакво внимание при все че чуват от километри рева на двигателя, опитващ се да изнесе колата нагоре по обратния наклон. /на изображението по-долу забелязвате от ляво надясно - "пипирудата на льобофта, батее", билборд на банката, в която пипирудата вероятно депозира приходите си и задаващ се откъм Оброчище редовен полово напращял клиент; фотографът държи рязко да се разграничи от назрялата пред обектива му търговска дейност/
Връщането към града е мрачно, both заради времето и настроението ми. Предчувствие е било - отивам да получа Дорито си от сервиза, в който я изоставих преди да тръгна за Балчик. Инсталирали са ново жило на съединителя, от което същият е станал твърд като скала и ми се налага да го натискам с два крака едновременно. Сто метра по-надолу спря изобщо да функционира, скоростите отново отказваха да се подчинят на лоста, а колата се държеше странно. Някак си успях да се върна до сервиза на втора предавка, забих спирачки пред дверите му и твърдо заявих нещо като - хайде сега да вземем да си свършим работата, окей? След няколко "пуу, кво ли мождае", стана ясно, че просто някой е свършил деликатната операция не през пръсти ами през оная си работа и сега под зоркия ми поглед яко се изпоти с клещите докато не чуе от мен "а така, точно толкова мек го искам Долния Ляв Педал!!!".
В резултат от всичко това стигнах до офиса едва в 3:30 p.m. Needless to say, още докато колебливо отварях вратата, захапах три папки за ей така, да не остана без ангажимент случайно. До вечерта резултатът набъбна от 2:5 в полза на папките. Така че ви изоставям и се завръщам към обичайното си състояние на книжноплъхие.
Март 02, 2006
Рэс Вулгарний
Продължавам да откривам истини за себе си, този път благодарение на лимончето.
| ||||||||||||
Потоп
Днес офисът ни отново прилича на аквапарк.
Идвайки на работа в 8, пред входа ме посрещна зачисленият към кооперацията майстор с думите: "Ха така, отключвай и слагай галошите". Приех го за онова негово специфично чувство за хумор, с което ме бе шашкал и друг път ("Къде е?"-"Кое къде е?"-"Как кое - жена ми?"), но в момента, в който пристъпих входа към офиса се озовах насред огромна локва, а по стените и от тавана се стичаше вода като в пещера.
Намерих Жеков да се тъпче на едно място с угрижен вид, но познавайки го добре, разбрах, че мозъкът му работи на пълни обороти, пресмятайки кого да съдим и каква компенсация на вредите да търсим. Бяха го събудили от СОТ-а в 5:30 сутринта с "Наводнен Ви е офиса" вместо добро утро. Офисът на Жеков е решен в интериорен стил, съчетаващ елементи на Луи XVI и Филип Марлоу, мебелите са изготвени по поръчка и са ужасно скъпи. За нещастие точно неговият офис е наводнен най-безмилостно - стени, картини, килим (!), кресла, бюро, маса, всичко. Вода капе и от лампионите и луничките...
Втурнахме се по горните етажи, в жилищния вход на кооперацията. Между другото кооперацията е построена преди малко, едва от 3-4 месеца се обитава от офиси и чат-пат граждани, намира се в най-скъпия квартал на града и е с етикет "луксозно довършване".
Изобличихме вредителя в лицето на североизточна гарсониера, преобразила се на североизточен басейн с гледка към Римските терми. Прекият виновник беше душ-батерията, която се беше сцепила мистериозно от само себе си през нощта и в буен опит да имитира шадраваните в центъра на Варна бе превърнала долните етажи и офиса ни във воден свят. Мистерия! - както би изревала Васа Ганчева на проскубания си котак Хохо, но как така избива батерия на душ, който никога не е ползван, а гарсониерата, макар и с нов собственик, все още беше необитаема?! Потресени от нелепата авария, заплашваща чисто новия ни офис със значителни разходи по покриването на щетите, седим и мъдрим стратегия по предявяване на претенция срещу производителя и/или фирмата извършила монтажа на проклетата джаджа горе.
Само преди 2-3 седмици по идентичен начин бяхме наводнени от ненадейно спукала се пластмасова връзка по тръбите в апартамент 3 етажа над нас. В търсене на причините, намерихме виновника в лицето на възрастен българин, наскоро върнал се от САЩ, шляпащ безпомощен из апартамента си, и съпругата му - Баба Американка, опитваща се със сешоар да съживи мобилния си телефон /при вида й се сетих за онзи популярен случай, в който американски производител на микровълнови фурни се видял принуден да запише и дебело подчертае в упътването за експлоатация "Внимание! Да не се ползва за подсушаване на домашни животни", след като бил осъден за огромна сума от американка, която след като изкъпала болонката си, направила опит да я подсуши набързо с микровълни. Евала на адвокатите й/.
При всички случай някой ще плаща за това, че в момента имаме огромни затруднения с работата, посрещаме свидни клиенти с инструкции да ползват плавници и шнорхели, мебелите жадно гълтат водата, с която са били обливани цяла нощ, а на адвокат Жеков мисълта му препуска като побесняла из тайнствени тънкости на правото, чрез които ще накараме виновника да страда...
Изобличихме вредителя в лицето на североизточна гарсониера, преобразила се на североизточен басейн с гледка към Римските терми. Прекият виновник беше душ-батерията, която се беше сцепила мистериозно от само себе си през нощта и в буен опит да имитира шадраваните в центъра на Варна бе превърнала долните етажи и офиса ни във воден свят. Мистерия! - както би изревала Васа Ганчева на проскубания си котак Хохо, но как така избива батерия на душ, който никога не е ползван, а гарсониерата, макар и с нов собственик, все още беше необитаема?! Потресени от нелепата авария, заплашваща чисто новия ни офис със значителни разходи по покриването на щетите, седим и мъдрим стратегия по предявяване на претенция срещу производителя и/или фирмата извършила монтажа на проклетата джаджа горе.
Само преди 2-3 седмици по идентичен начин бяхме наводнени от ненадейно спукала се пластмасова връзка по тръбите в апартамент 3 етажа над нас. В търсене на причините, намерихме виновника в лицето на възрастен българин, наскоро върнал се от САЩ, шляпащ безпомощен из апартамента си, и съпругата му - Баба Американка, опитваща се със сешоар да съживи мобилния си телефон /при вида й се сетих за онзи популярен случай, в който американски производител на микровълнови фурни се видял принуден да запише и дебело подчертае в упътването за експлоатация "Внимание! Да не се ползва за подсушаване на домашни животни", след като бил осъден за огромна сума от американка, която след като изкъпала болонката си, направила опит да я подсуши набързо с микровълни. Евала на адвокатите й/.
При всички случай някой ще плаща за това, че в момента имаме огромни затруднения с работата, посрещаме свидни клиенти с инструкции да ползват плавници и шнорхели, мебелите жадно гълтат водата, с която са били обливани цяла нощ, а на адвокат Жеков мисълта му препуска като побесняла из тайнствени тънкости на правото, чрез които ще накараме виновника да страда...
Март 01, 2006
На Испериха лястовичката
Честита Мартеничка на ръката:
Названието „март" идва от латинското „Мартиус", т. е. Марсов, посветен на Марс - бога на войната, син на Юпитер и Юнона. Старите българи са го наричали „брезен" - „брезите лист и мъзга пущат". в тъмни зори, преди да настъпи месецът, стават само девойките, за да не им препика баба Марта очите, та цяло лято да им се спи като работят. Младите трябва да срещнат първи своенравната старица, за да бъде цял месец весела и засмяна, а времето - топло и хубаво. През март не се подстригват хората, за да не им се „подстриже" умът и да станат глупави. 1 март МАРТУВАНЕ
(Мартеници)
А християните разправят, че преди много години, когато хората били радостни, обличали бели дрехи. Така в една пролетна утрин на първи март, в годината, когато Исус щял да се появи сред човеците, Дева Мария в бяла премяна се изправила сред одаята пред огнището, отрязала една лентичка от фустата си и я обагрила с девствената си кръв. После я усукала с друга бяла такава и украсила гърдите си. След туй излязла на пруста, за да срещне първите зари на слънцето, да възвести на вселената, че я чака плодородие - животворящо и свет-ло, и да я благослови...
От тук.
Названието „март" идва от латинското „Мартиус", т. е. Марсов, посветен на Марс - бога на войната, син на Юпитер и Юнона. Старите българи са го наричали „брезен" - „брезите лист и мъзга пущат". в тъмни зори, преди да настъпи месецът, стават само девойките, за да не им препика баба Марта очите, та цяло лято да им се спи като работят. Младите трябва да срещнат първи своенравната старица, за да бъде цял месец весела и засмяна, а времето - топло и хубаво. През март не се подстригват хората, за да не им се „подстриже" умът и да станат глупави. 1 март МАРТУВАНЕ
На първи март сутринта във всеки дом се пали огън на двора, с много дим. А после всички прескачат до три пъти огъня, с лице към изгряващото слънце, За да се очистят от зли сили и да се предпазят от болести.
А християните разправят, че преди много години, когато хората били радостни, обличали бели дрехи. Така в една пролетна утрин на първи март, в годината, когато Исус щял да се появи сред човеците, Дева Мария в бяла премяна се
И се родил Господ Исус Христос, единосъщ с Бог Отец, въплътен от Свети Дух и Дева Мария - Пресвета Богородица.
Оттогава до днес усуканото бяло и червено „мартеница" нарекли и с нея в първия ден на месец март се кичат всички благочестиви българки, децата и домашните животни, за да бъдат здрави, да са плодни и да носят радост на семействата. А според християните от поречието на Тонзос този български обичай е единствен по света и е израз на човешко поклонение към майката Господня.
В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви и др. Затуй мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.
Децата носят мартениците на дясната ръка, шията или гърдите, а момите и младите невести - на шията или вплетени в косите. Мъжете пък връз-ват мартеница над левия лакът или над левия глезен, а някъде я поставят в обувката на левия крак под петата, зер
Хората носят мартеница, докато видят щъркел. После я връзват на плодно дръвче, изричат едно желание и вярват, че то непременно ще се сбъдне.
От тук.
