Февруари 22, 2006
Славейков, Вазов, Филчев
Прехласнат и умилен от тъй топлото "Спасибо" от страна на Путин и царедворците му, до-днес-Главния-ни-Прокурор Никола Филчев издекламира искрено и надъхано като първокласник следните стихове:
Кат Русия няма втора
тъй могъща на света;
тя е нашата подпора,
тя е нашта висота!
Пред зиналите от изненада журналисти и други потребители на коктейли, висшият ни магистрат със седем годишен непоклатим мандатоимунитет увери, че не той е автор на стихчето, а Партиархът на българската литература - Иван Вазов. Ну хорошо. Като оставим настрана повдигащото дясната/лявата вежда събитие, озадачаващо най-вече с мотивите на другаря Путин да благодари на другаря Филчев баш в предпоследния ден на мандата на последния, както и с това дали с медалчето и книжката с история на Русия се изчерпва подаръкът, или случайно в тъкмо този ден една банкова сметка нейде из хубавите държави е набъбнала драстично... така де, оставяме го настрана, най-вече защото от вчера дядо ни Петко Славейков се върти в гроба като пумпал и аха да скочи да ни нареди пак с онова "не сме народ а мърша". А причини дядо ни Петко си има. Я да видим какви са те? Небрежен линк към стихотворението на Петко Славейков "Вярата и надеждата на българина към Русия", посветено, както сами ще се уверите, на руския народ. Още по-небрежен линк към разказа на другия ни дядо и по съвместителство Патриарх - "Първите дни на свободата. Спомени", където единият дядо хвърля линкове към другия дядо, цитирайки същото стихотворение. Вот так.
Все таки, историята и литературата, конечно, са пълни с несправедливости. Аз пък си направих труда да си припомня отдавна забравеното стихотворение на Петко Славейков и да си дам отговор на няколкото възникнали по време на репортажа от рецитала на Никола Филчев въпроси. Надявам се да не съм единствен във впечатленията си.
Февруари 21, 2006
Идиот !!!
... е роман на Достоевски, заглавието на книгата, която Иван Симеонов ще пише за мен, и основно мое състояние, което бих искал да споделя с вас днес. Надявам се на разбиране и прошка.
Обяснението се крие в следния разговор, провел се късния следобед по линията Инсбрук-Варна, с който бях уведомен за мистериозни нередности в "Цвък!":
Обяснението се крие в следния разговор, провел се късния следобед по линията Инсбрук-Варна, с който бях уведомен за мистериозни нередности в "Цвък!":
PLX (
abe shto ne si odobrqvash komentarite :-) golqm gyzar se izvydi :-P
:-) PLX is Away: Потребителят в момента е излязъл.
[Currently away]
res (
а?
PLX (
на блога
res (
мале аз забравих че съм включил модерирането :)))) и се чудя защо хората масово не коментират :))))))))))))))))))))
PLX (
хахахах
PLX (
и аз предположих че е така работата
PLX (04:45 PM) :
щото писах 2-3 пъти и ядец :))))))
res (04:45 PM) :
чакай батко да оправи работата
PLX (04:46 PM) :
:-)
res (
лееелеееееее
PLX (
зарадвай децата
res (
знаеш ли колко са много веее
res (
32 пич
PLX (
=-O
res (
32
PLX (
хахахах
PLX (
рекордьор
res (
:-)
res (
даже не ги четох, изпубликувах ги с багер
PLX (
да :-)
res (
мерси много. ще публикувам разговора ни за себепорицание
PLX (
а бичуването?
res (
ше си публикувам снимка в костюм, мисля ще е достатъчно
PLX (
добре :)))
res (
баси къф съм смотан
PLX (04:58 PM) :
хаха
Февруари 16, 2006
Промишленост за закуска
В 8:30 сутринта ми се наложи да локализирам нестабилната си психика на място, наречно Южна /Западна?/ Промишлена Зона. Причината. Застрахователната компания, която зорко бди над физическата цялост на Дори има сключен договор с автосервиз, намиращ се в едно от огромните халета на бившия завод Янчо /Янко?/ Костов, който, както се оказа, само аз не знам къде се намира. Явно в недалечното минало е осигурявал трудовата заетост на 50% от варненци /другите 50%, както знаем, се изхранвала от "бачкам по корабити"/. Даже портиерът се поколеба дали да не се обади в полицията когато невинно го попитах дали това тук е бившия завод Трайчо Костов. След 20-на секунди неловко мъчание изрева "Какъв Трайчо бе, Янко /Янчо/!". Whatever. В 8:30 при -10 градуса ми е все тая дали ще е Трайчо, Янчо или Обретенчо.
Предадох владението върху автомобилчето си на сервиза, със сълзи на очи им оставих и ключовете. Преди време имахме случай, в който един човечец си оставил колата на сервиз и повече никога не я видял. Сервизът твърдеше "Ми дойде един от ваше име и я взе", застрахователят зае твърдата позиция "Не знам, оправяйте се". Аз за всеки случай опразних цялата кола, поколебах се дали да не опъна палатка пред сервиза.
Заради пораженията, нанесени на Дори от вандалското маневриране на незнайния добруджански герой, ще се наложи да се примиря с 3 дни ползване на таксиметрови услуги. Снощи се прибрах под звуците на Ивана, тази сутрин ме докара на работа подвижна сауна. Таксиметров шофьор и стотинки за ресто са две различни планети.
Предадох владението върху автомобилчето си на сервиза, със сълзи на очи им оставих и ключовете. Преди време имахме случай, в който един човечец си оставил колата на сервиз и повече никога не я видял. Сервизът твърдеше "Ми дойде един от ваше име и я взе", застрахователят зае твърдата позиция "Не знам, оправяйте се". Аз за всеки случай опразних цялата кола, поколебах се дали да не опъна палатка пред сервиза.
Заради пораженията, нанесени на Дори от вандалското маневриране на незнайния добруджански герой, ще се наложи да се примиря с 3 дни ползване на таксиметрови услуги. Снощи се прибрах под звуците на Ивана, тази сутрин ме докара на работа подвижна сауна. Таксиметров шофьор и стотинки за ресто са две различни планети.
Февруари 14, 2006
Пияндета vs. Влюбени
Точно тези празници винаги съм ги приемал като някакво насилие спрямо толкова лични неща като любовта и къркането. И защо да не ни се паднат в един и същи ден - католическият Вальо и наш бай Трифон, така че цял ден да ми се налага да отговарям на въпроси от типа "Ти сега какво празнуваш?". Ами на баба ти изпраните долни гащи празнувам! Ако ще го играя влюбен, трябва ли да чакам точно 14-ти февруари, за да се доказвам като напомпвам оборота на цветарките и на няколкото мърляви сергийки с безполезни розови предмети на червени сърчица? Нито пък в противния случай ще си намеря поредния повод да се направя с няколко силно алкохолни литра. Мне. Освен това няма да позволя пословичната ми стиснатост /наричам това си качество рационална пестеливост, хъх/ да бъде изнасилвана от ей тези спекуланти пред офиса ни, които днес са вдигнали цените на розите тройно. И не ми излизайте с номера, че ако съм влюбен, парите няма да имат значение. Имат значение. В България празничното настроение, което търговците по традиция създават, е да извадят дебелия ценоразпис с оправданието "всички празнуват, пък аз шъ бачкам, така лиии", и на изпроводяк да потупат нещастника, остъргал левчетата от портфейла си, с едно промърморено "чстит празник". Аре. Бягай вкъщи да покажеш колко си влюбен, бодни китката в един буркан, поискай си ракията, шибни два шамара на жената и лягай да спиш. Така че пак ме питай какво ще празнувам довечера. Нищо няма да празнувам - не съм католик, лозар също не съм. Обичам червеното вино, когато е домашно или качествено производство. Пия и обичам без поводи. Ако на теб ти е нужен повод - ае чстито.
И за да бъде днешният ми злобен коментар още по-хаотичен: Свети Трифон го отпразнувахме на 1-ви февруари. Днес е Успение на Св. Кирил Славянобългарски /"И така почина в господа, бидейки на 42 години, в 14-и ден от месец февруари, втори индикт, а от сътворението на този свят в 6377 г. (869)"/. Ако не ти говори нищо това име, да знаеш че те гледам изпод вежди и ти соча с пръст тук....Докато сипя като същи змей горянин горните огън и жупел, в офиса влита секретарката ни и ми честити всички празници накуп, с точно тези думи. Много удобно.
Февруари 13, 2006
rэs - cchark ep
Признавам, че нямам особено завършена идея относно това дали и по какъв начин авторска експериментална музика може и трябва да бъде презентирана в блог. Историята на тези четири недовършени и все още препъващи се трака /думата музика употребих твърде прибързано по-горе/ е свързана с две страхотни седмици на Цигов чарк, много домашно ръжевоконарско червено с-нож-да-го-режеш вино, много сняг и много т.н.-та. С други думи, родиха се клик-по-клик в няколко полу-безсъзнателни тихи снежни нощи в хотела. Понеже мисля, че довършването им като истински композиции не ми е по силите, а и би било неудачно с оглед на това че онези емоции си останаха горе сред снега, от друга страна пък ми писна да гледам фолдърите им на десктопа си по цял ден /принципно поддържам десктопа си чист/, реших да ги оформя като продължение на темата за януарските ми ски-приключения. Достатъчно лични, за да цопнат в блога и прекалено лични за нещо повече от това. Един вид саундтрак към фотографиите на просналия се на снега г-н rэs.
Дотук с оправданията.
rэs - cchark EP
1. destination_random
2. rye conarie
3. through the mist
4. cchark
Дотук с оправданията.
rэs - cchark EP
1. destination_random
2. rye conarie
3. through the mist
4. cchark
Февруари 09, 2006
Choose your favourite disease
Татьяна пък от недрата на Сибир прави невъзможното за да ми оправи настроението, сринато със земята от вчерашния 14-часов работен ден: някакви предприемчиви типове с доста особено чувство за хумор са произвели плюшени играчки, наподобяващи външния вид на микроскопични вируси и бактерии. Забавлявайте се с триперчо, трипаносомозчо, еболчо, въшчо и другите палави диванета също и тук.
Февруари 08, 2006
Мультипликационный
Мъро ме светва рано-рано за ето тази губивремка. Върви добре с първото кафе за деня, докато мийнуайл 14 входящи имейла, половината от които произлизат от един изпращач, се сипят на парцали в инбокса ми.
Щрак набързо дветри от типичните ми състояния и отново далдисвам в матрицата.
Щрак набързо дветри от типичните ми състояния и отново далдисвам в матрицата.
Февруари 01, 2006
reconfiguring spaces
За така нетипичното за мен редуциране на блог- и ICQ-активността ми, както и за изненадващото за всички колеги от офиса изоставяне на работното място в 17ч. има едно-единствено обяснение: местя се. След дълго отлагане по всякакви причини - от сериозни до напълно идиотски, най-после си събирам багажа от родната стряха и заслужено се нанасям в нещо, което от тук насетне ще наричам "у нас". Макар и да не се титулувам "собственик", а най-обикновен презрян наемател, условията в новата ми бърлога са точно това, което търсех - средна отдалеченост от центъра на града, близост до Пикадили, Бриколаж, басейн и други спортни мероприятия - само на 5 минутки път. Панелката е учудващо запазена, строителство от така наречената "русенска номенклатура" - т.е. доста по-широки пространства в сравнение с класическата варненска панелка, без да е достигната грандоманщината на софийските панелни зверове, за сметка на по-тесните тук тераски.
So far so good. Негативите /за къде без тях/ са няколко. Основно:
1. Автомобилният парк на блока е отчайващо архивен! 70% от паркоместата са окупирани от возила, последно задвижвани по времето, когато на 31-ви декември в 00 часа чувахме "Да ви я шастита, новата илядо деветстотна и осемсе и седма, година, другари!". Други 20% от автомобилите са в общи линии функциониращи, за разлика от притежателите им, които изглежда са трайно безработни и принадлежат към кастата на онези така ненавиждани от Европейската комисия българи, които имат собственост върху недвижим имот и автомобил, но нямат работа и инициатива да започнат собствен бизнес. Така остават някакви 10% активни автомобили, които всяка вечер се борят за няколкото пролуки в стената от ръждясала ламарина и пластмаса /4 трабанта, хех/, сред които е и моето любимо и напоследък блъснато синьо автомобилче.
2. Поантата /любим израз на учителката ми по литература/ на изложението си оставих за втората точка. С риск да отблъсна и малкото читатели на "Цвък!", ще демонстрирам един от съществените елементи на новото ми жилище, с който влязох в непримирим естетически сблъсък от ден първи. Да ви представя - г-н Фототапет.
Пред ужасяващата приумица на предишни провинциални наематели да пренесат лайфстайла си на варненска територия останах абсолютно потресен. Никога през живота си не съм бил принуждаван да живея под един покрив с огромна илюстрация на препускащи коне, руски берьозки, къпещи се девойки или Ниагарския водопад. Чувствам се напълно безпомощен и безидеен. Правилно ме разбрахте, желанието ми е да прикрия по някакъв начин това чудовищно соц-изобретение, тъй като се опасявам, че ако започна да го отлепям, в най-лошия случай ще отлепя и панела, а в най-добрия ще трябва да сменям тапетите в целия хол. Първоначалната ми идея да го прикрия с дълга редица секции е абсолютно неприемлива от архитектурна и фъншуй гледна точка. Помощ? Приемам всякакви добри идеи от типа "направи си го сам".
So far so good. Негативите /за къде без тях/ са няколко. Основно:
1. Автомобилният парк на блока е отчайващо архивен! 70% от паркоместата са окупирани от возила, последно задвижвани по времето, когато на 31-ви декември в 00 часа чувахме "Да ви я шастита, новата илядо деветстотна и осемсе и седма, година, другари!". Други 20% от автомобилите са в общи линии функциониращи, за разлика от притежателите им, които изглежда са трайно безработни и принадлежат към кастата на онези така ненавиждани от Европейската комисия българи, които имат собственост върху недвижим имот и автомобил, но нямат работа и инициатива да започнат собствен бизнес. Така остават някакви 10% активни автомобили, които всяка вечер се борят за няколкото пролуки в стената от ръждясала ламарина и пластмаса /4 трабанта, хех/, сред които е и моето любимо и напоследък блъснато синьо автомобилче.
2. Поантата /любим израз на учителката ми по литература/ на изложението си оставих за втората точка. С риск да отблъсна и малкото читатели на "Цвък!", ще демонстрирам един от съществените елементи на новото ми жилище, с който влязох в непримирим естетически сблъсък от ден първи. Да ви представя - г-н Фототапет.
Пред ужасяващата приумица на предишни провинциални наематели да пренесат лайфстайла си на варненска територия останах абсолютно потресен. Никога през живота си не съм бил принуждаван да живея под един покрив с огромна илюстрация на препускащи коне, руски берьозки, къпещи се девойки или Ниагарския водопад. Чувствам се напълно безпомощен и безидеен. Правилно ме разбрахте, желанието ми е да прикрия по някакъв начин това чудовищно соц-изобретение, тъй като се опасявам, че ако започна да го отлепям, в най-лошия случай ще отлепя и панела, а в най-добрия ще трябва да сменям тапетите в целия хол. Първоначалната ми идея да го прикрия с дълга редица секции е абсолютно неприемлива от архитектурна и фъншуй гледна точка. Помощ? Приемам всякакви добри идеи от типа "направи си го сам".
