Декември 31, 2005
Годишно приключване
Забелязал съм, че 30 и 31 декември са някакви официални дни на равносметката за изминалите 365 дни, считано от последната равносметка, отбелязвани от националните и кабелните телевизии с помпозни, злокобни или просто злободневни репортажи, с които ни убеждават каква отвратителна година сме изживяли и напомнят, че следващата може да е още по-отвратителна. В индивидуален мащаб хората обикновено отбелязват как са остаряли с още едно лето, как са прибавили още едно-две килограмчета и как заплатата им все още не е стигнала желаните висоти. Също така обичайно съставят списъци за това какво искат да постигнат във времето до следващата равносметка, които списъци обикновено губят, забравят или игнорират на трезва глава.
Обикновено при мен януарий месяц минава тъй бързо и неусетно, замотан някъде между изтрезняването след новогодишното празненство, рождения ми ден и настройването на работни честоти. Изглежда това е причината биографията ми за 2005 година да започва не с друго, а с космическия снеговалеж, който се изля над Варна в самото начало на февруари и предизвика нечувано до този момент варненско мрънкане как кметът не бил излязъл с метличката да премете преспите. Както добре вече познавате навиците му, г-н rэs не изпадна в празнодумни критикарствания, а след един крайно неуспешен опит да стигне до работното си място /за 10 минути изминати тридесетина метра през преспите/, награби фотоапаратчето си и излезе да пощрака из квартала, който в този момент спокойно можеше да мине за типичен град от далечния Сибир. В момента, в който Варна се оттърси от снега, с помощта на двата снегорина на снегопочистващата фирма и на някаква техника, намерена в ъглите на складовете на Летище Варна, баща ми откри че вече е живял половин век и решихме да отпразнуваме този факт в хотел-ресторант Сириус в св. Константин и Елена.
Месец март беше особено знаков - сдобихме се с неголям имот в селото Хикс, скрито на десетина километра от Варна, а на 22 март, след близо 7 години мъки из университети, студентски мизерствания в София, изпити при видни юридически инквизитори, изпити в министерства, изпити в съдилища, внезапни изпити и непредвидени изпити, батко ви rэs гордо прибави съкращението "адв." пред името си и от този момент насетне самочувствието му така се разду, че стана тотално непоносим за околните и статистиците отчетоха масови миграции на население в посока "колкото се може по-далеч от този ненормалник".
В противовес на класическите български ценности, обзели целия март месец /"адвокатя с натурален акт за голямия имот"/, през април се отдадох на бохемски страсти в Пловдив, който, както е известно, предизвиква бохемските страсти да излязат от вдън душичката и да се развилнеят стихийно. С Антонския бяхме специални гости на Арт Позитив, организиран от Изкуството днес, където благодарение на Иван /blum/ попаднахме с лаптоп, звукова карта и няколко диска авторска музика и отприщихме звуковия тормоз над непозната до този момент аудитория, ако изключим организаторите и бамзето. Случката е толкова значима и така се запечата в съзнанието ми, че си заслужава отделна тема, бидейки едно от най-хубавите и неочаквани неща, които ми се случиха през тази година, мдаааа.
Каквото повикало, такова се обадило, и ето че през май с Антонския се озовахме на Ембиънт феста в София, където се видяхме с много добри приятели и ъндърграунд величия, и направихме лайв с доста различна конструкция от това, което бяхме правили досега, на фона на ужасно мрачен черно-бял филм, от който си спомням най-силно някакво авангардно погребение, последвано от кадри от живота на някое сомалийско племе. На Великден бях в Кърджали, в донякъде тегаво настроение поради имотните ни разправии там. Малко по-нататък през май беше първото събиране на клановете jisatsuken и monokom, естествено на наша територия, на едно адски живописно място - Черноморец, край Варна. Някъде по това време миди-клавиатурата на ВенцЕслав Секвента пристигна при мен с еднопосочен билет и ми даде съвсеееем различен поглед върху музиката, мдаа мдаааа.
И ако юни беше месецът, в който за пръв път попаднах в Русе и се влюбих до уши в този град, то юли беше нарочен за двуседмична ваканция, която с широка душа разхищавахме по плажовете на Русалка, Шабла и Дуранкулак, както и в Източните Родопи - Перперикон, Златоград, Кърджали. През втората част на ваканцията ни имах невероятната възможност да се запозная с цялото творчество на Азис, бидейки подмятан по криволичещите пътища на този край на Родопите. Не, езикът още не съм го овладял.
За да бъде съвсем сигурно, че 2005 е годината на адвенчърите и озоваването в адски интересни и непознати места, mloski и rэs се отправиха през август на тежко пътешествие до остров Св. Анастасия, за да участват на NetUser3 /или 5 ли беше.../. Атмосферата на острова беше неописуема. Близо две седмици след като се върнахме от там не можехме да спрем да говорим за цялото изживяване, перипетиите ни докато стигнем до островчето, особеното усещане да си изолиран от противния свят чрез широк пояс море, събуждането, палатката, приятните хора около теб... Невероятно...
Оу, виж, септември отново напомни, че животът не е само разврат, алкохол и музика. Тони и Ицо се бракуваха, да им е честито. Сватбата им беше на последния етаж на хотел Черно море, денят беше прекрасен и аз не можех да се отлепя от гледките към града изотгоре... Още същата вечер долетяхме в Бургас, където пък тъкмо се бяха избракували други наши познати. Разходката ни на следващия ден из центъра на вечния варненски враг също ще остане в историята като едно красиво и топло усещане.
Четвърти октомври беше денят, в който придобих Дори, или по-скоро тя придоби мен и значителен дял от портфейла ми. Два дни след това по най-нещастния начин разбрах, че улицата, на която е офиса ни, е забранена за паркиране. Все пак това не успя да помрачи няколко кратки, но напоителни разходки до Девня, Побити Камъни и Несебър през следващите слънчеви уикенди. Към края на октомври за пореден път финтирах Българската Армия, като се снабдих с достатъчно основание да не обръсна главата си и тази есен. Не, мерси. Опитайте пак догодина, а всички вие, които сте били 2 години в казарма и ме убеждавате колко стойностно е да маршируваш месеци наред, да чистиш тоалетни, копаеш и зариваш дупки, щурмуваш на щик имагинерния враг и заставаш "мирно" пред откровени идиоти, яжте ми цивилните чорапи!
През ноември, силно сбръчкан като стафида от работа, успях да се откъсна за един уикенд и да се засиля към Мадара с близо тридесетина приятели и познати, отблизо и далеч, все хубави или най-малкото интересни хора :) Така за пръв път се озовах и в Шумен, качихме се на Шуменската крепост /уау!/ и видяхме Паметника, с огромно "П", на основателите на българската държава. По този повод имам коментар някъде из блога, наистина ми просветна за някои неща от историята ни, дори ето тук можете да ме видите в типичен момент на просветване. Ако има някой, който все още иска да ме убеждава колко красив и изящен е паметникът над Шумен, да заповяда да го обсъдим. Ръмжа и хапя.
Виж, декември наистина ми го върна тъпкано за целогодишните ми пантосвания /варненска дума/, с други думи - "на ти ся дет не си седна на гъзъ цяла година, хаймана с хаймана", като ме затрупа под тонове работа и ангажименти, дотолкова, че в момента, в който се покажех на улицата, хората се разбягваха с писъци от външния ми вид и цялостното ми излъчване на тотално вмирисан и посивял от работа и документи привидно млад човек. Тъй, тъй, както обичаше да казва в моменти на интелектуално могъщество лорд Емсуърт, този зловещ готически период приключи точно снощи, когато се прибрах вкъщи, хвърлих работните си чанти на земята и заспах нахранен и несретен още в 22ч. Имам намерение да не помирисвам офис в следващите 14 дни, как ви се струва?
Довечера все пак, както е известно, е Нощта-на-31ви-срещу-1ви, с други думи, от гърмежните страсти на българина няма да можем две думи да си кажем вкъщи, после като обсаден византиец ще притичвам между блоковете за да се добера до Боги, където ще леем шампанското. От телевизиите ще ни облъчват с новогодишни програми, в които любимите ни артисти вяло ще се напъват да оправдаят хонорарите си, ще ни се подгъват крачетата от съблазнителните песни на Графа Ампов, Лафазанов ще ни каже "БАУ" от няколко канала едновременно, Слави ще се дере минимум 3 часа по битивито, Президентът ще каже "С новым годом", ще думне Онова хоро и айде пак всичко отначало. А сега си казваме наздраве с вас, благодаря че отделяте толкова много време на един умерено скучен блог, и ще се видим, детсавика, догодина.
Обикновено при мен януарий месяц минава тъй бързо и неусетно, замотан някъде между изтрезняването след новогодишното празненство, рождения ми ден и настройването на работни честоти. Изглежда това е причината биографията ми за 2005 година да започва не с друго, а с космическия снеговалеж, който се изля над Варна в самото начало на февруари и предизвика нечувано до този момент варненско мрънкане как кметът не бил излязъл с метличката да премете преспите. Както добре вече познавате навиците му, г-н rэs не изпадна в празнодумни критикарствания, а след един крайно неуспешен опит да стигне до работното си място /за 10 минути изминати тридесетина метра през преспите/, награби фотоапаратчето си и излезе да пощрака из квартала, който в този момент спокойно можеше да мине за типичен град от далечния Сибир. В момента, в който Варна се оттърси от снега, с помощта на двата снегорина на снегопочистващата фирма и на някаква техника, намерена в ъглите на складовете на Летище Варна, баща ми откри че вече е живял половин век и решихме да отпразнуваме този факт в хотел-ресторант Сириус в св. Константин и Елена.
Месец март беше особено знаков - сдобихме се с неголям имот в селото Хикс, скрито на десетина километра от Варна, а на 22 март, след близо 7 години мъки из университети, студентски мизерствания в София, изпити при видни юридически инквизитори, изпити в министерства, изпити в съдилища, внезапни изпити и непредвидени изпити, батко ви rэs гордо прибави съкращението "адв." пред името си и от този момент насетне самочувствието му така се разду, че стана тотално непоносим за околните и статистиците отчетоха масови миграции на население в посока "колкото се може по-далеч от този ненормалник".
В противовес на класическите български ценности, обзели целия март месец /"адвокатя с натурален акт за голямия имот"/, през април се отдадох на бохемски страсти в Пловдив, който, както е известно, предизвиква бохемските страсти да излязат от вдън душичката и да се развилнеят стихийно. С Антонския бяхме специални гости на Арт Позитив, организиран от Изкуството днес, където благодарение на Иван /blum/ попаднахме с лаптоп, звукова карта и няколко диска авторска музика и отприщихме звуковия тормоз над непозната до този момент аудитория, ако изключим организаторите и бамзето. Случката е толкова значима и така се запечата в съзнанието ми, че си заслужава отделна тема, бидейки едно от най-хубавите и неочаквани неща, които ми се случиха през тази година, мдаааа.
Каквото повикало, такова се обадило, и ето че през май с Антонския се озовахме на Ембиънт феста в София, където се видяхме с много добри приятели и ъндърграунд величия, и направихме лайв с доста различна конструкция от това, което бяхме правили досега, на фона на ужасно мрачен черно-бял филм, от който си спомням най-силно някакво авангардно погребение, последвано от кадри от живота на някое сомалийско племе. На Великден бях в Кърджали, в донякъде тегаво настроение поради имотните ни разправии там. Малко по-нататък през май беше първото събиране на клановете jisatsuken и monokom, естествено на наша територия, на едно адски живописно място - Черноморец, край Варна. Някъде по това време миди-клавиатурата на ВенцЕслав Секвента пристигна при мен с еднопосочен билет и ми даде съвсеееем различен поглед върху музиката, мдаа мдаааа.
И ако юни беше месецът, в който за пръв път попаднах в Русе и се влюбих до уши в този град, то юли беше нарочен за двуседмична ваканция, която с широка душа разхищавахме по плажовете на Русалка, Шабла и Дуранкулак, както и в Източните Родопи - Перперикон, Златоград, Кърджали. През втората част на ваканцията ни имах невероятната възможност да се запозная с цялото творчество на Азис, бидейки подмятан по криволичещите пътища на този край на Родопите. Не, езикът още не съм го овладял.
За да бъде съвсем сигурно, че 2005 е годината на адвенчърите и озоваването в адски интересни и непознати места, mloski и rэs се отправиха през август на тежко пътешествие до остров Св. Анастасия, за да участват на NetUser3 /или 5 ли беше.../. Атмосферата на острова беше неописуема. Близо две седмици след като се върнахме от там не можехме да спрем да говорим за цялото изживяване, перипетиите ни докато стигнем до островчето, особеното усещане да си изолиран от противния свят чрез широк пояс море, събуждането, палатката, приятните хора около теб... Невероятно...
Оу, виж, септември отново напомни, че животът не е само разврат, алкохол и музика. Тони и Ицо се бракуваха, да им е честито. Сватбата им беше на последния етаж на хотел Черно море, денят беше прекрасен и аз не можех да се отлепя от гледките към града изотгоре... Още същата вечер долетяхме в Бургас, където пък тъкмо се бяха избракували други наши познати. Разходката ни на следващия ден из центъра на вечния варненски враг също ще остане в историята като едно красиво и топло усещане.
Четвърти октомври беше денят, в който придобих Дори, или по-скоро тя придоби мен и значителен дял от портфейла ми. Два дни след това по най-нещастния начин разбрах, че улицата, на която е офиса ни, е забранена за паркиране. Все пак това не успя да помрачи няколко кратки, но напоителни разходки до Девня, Побити Камъни и Несебър през следващите слънчеви уикенди. Към края на октомври за пореден път финтирах Българската Армия, като се снабдих с достатъчно основание да не обръсна главата си и тази есен. Не, мерси. Опитайте пак догодина, а всички вие, които сте били 2 години в казарма и ме убеждавате колко стойностно е да маршируваш месеци наред, да чистиш тоалетни, копаеш и зариваш дупки, щурмуваш на щик имагинерния враг и заставаш "мирно" пред откровени идиоти, яжте ми цивилните чорапи!
През ноември, силно сбръчкан като стафида от работа, успях да се откъсна за един уикенд и да се засиля към Мадара с близо тридесетина приятели и познати, отблизо и далеч, все хубави или най-малкото интересни хора :) Така за пръв път се озовах и в Шумен, качихме се на Шуменската крепост /уау!/ и видяхме Паметника, с огромно "П", на основателите на българската държава. По този повод имам коментар някъде из блога, наистина ми просветна за някои неща от историята ни, дори ето тук можете да ме видите в типичен момент на просветване. Ако има някой, който все още иска да ме убеждава колко красив и изящен е паметникът над Шумен, да заповяда да го обсъдим. Ръмжа и хапя.
Виж, декември наистина ми го върна тъпкано за целогодишните ми пантосвания /варненска дума/, с други думи - "на ти ся дет не си седна на гъзъ цяла година, хаймана с хаймана", като ме затрупа под тонове работа и ангажименти, дотолкова, че в момента, в който се покажех на улицата, хората се разбягваха с писъци от външния ми вид и цялостното ми излъчване на тотално вмирисан и посивял от работа и документи привидно млад човек. Тъй, тъй, както обичаше да казва в моменти на интелектуално могъщество лорд Емсуърт, този зловещ готически период приключи точно снощи, когато се прибрах вкъщи, хвърлих работните си чанти на земята и заспах нахранен и несретен още в 22ч. Имам намерение да не помирисвам офис в следващите 14 дни, как ви се струва?
Довечера все пак, както е известно, е Нощта-на-31ви-срещу-1ви, с други думи, от гърмежните страсти на българина няма да можем две думи да си кажем вкъщи, после като обсаден византиец ще притичвам между блоковете за да се добера до Боги, където ще леем шампанското. От телевизиите ще ни облъчват с новогодишни програми, в които любимите ни артисти вяло ще се напъват да оправдаят хонорарите си, ще ни се подгъват крачетата от съблазнителните песни на Графа Ампов, Лафазанов ще ни каже "БАУ" от няколко канала едновременно, Слави ще се дере минимум 3 часа по битивито, Президентът ще каже "С новым годом", ще думне Онова хоро и айде пак всичко отначало. А сега си казваме наздраве с вас, благодаря че отделяте толкова много време на един умерено скучен блог, и ще се видим, детсавика, догодина.
Декември 25, 2005
Коледни чудеса
Декември 22, 2005
Which southparkian you be?
Декември 20, 2005
Masters of percussion
Изключителен материал! Банда перкусионисти курират авангарден уъркшоп пърформанс (ако има някой неразбрал тази част от изречението, да си ъпдейтне речника из арт-сайтовете) в центъра на Варна, срещу символичен грант по програмата "от кракнат софтуер към осигуряване на живи инструменти". Поднасяме извиненията си за качеството на видеоматериала, но естеството на ситуацията налагаше използване на подръчни средства.
Декември 19, 2005
The Clones Strike Back
Очевидно битката няма да приключи с принасяне в жертва на харвестъра на няколко корпоративни имейла, използвани за щедър спам. Ето че в редиците на предколедните наглеци попадна още един агресивен сайт, чийто адрес ще спестя, и който може да те изненада със следните нестандартни въртели на съдбата:
SnowDori
Oткрих я зъзнеща и мърмореща защо съм я бил изоставил цяла неделя на произвола на снега. Като отлепих вратата от леда само дето стадо пингвини не излязоха от купето...Декември 18, 2005
Let me snow you something
След известно увъртане и шикалкавене Дед Мороз дойде и на моята улица, с едно типично "Добрютру".
Декември 16, 2005
Here Come the Looordz
ИСКАМ И АЗ ТАМ!
Сега сигурно си отмъщават за това че Guru беше лятоска във Варна, и правят ивент, таргетиращ предимно софиянци. Кой иноземец стои в София по Коледа бе!? Гррр!
Декември 15, 2005
Attack of the Clones p.2
-----Original Message-----
From: Rumyana Zheleva [mailto:r.zheleva@procreditbank.bg]
Sent: Thursday, December 15, 2005 10:57 AM
To: /изброени са едно 15-на получатели - б.rэs./
Subject: Fw: Късмет от коледната баница
From: Rumyana Zheleva [mailto:r.zheleva@procreditbank.bg]
Sent: Thursday, December 15, 2005 10:57 AM
To: /изброени са едно 15-на получатели - б.rэs./
Subject: Fw: Късмет от коледната баница
Rumyana Zheleva
Economic Research Assistant
ProCredit Bank (Bulgaria) AD
tel. +359 2 921 7131
fax: +359 2 921 7100
http://www.procreditbank.bg
Disclaimer: The information contained in this message is intended solely for the use of individual or entity to whom it is addressed and other authorized to receive it. It may contain confidential or legally privileged information. If you are not the intended recipient you are hereby notified that any disclosure, copying, distribution or taking any action in reliance on the contents of this message is strictly prohibited and may be unlawful. If you have received this communication in error, please notify us immediately by responding to this email and then delete it from your system. ProCredit Bank is neither liable for the proper and complete transmission of the information contained in this message nor for any delay in its receipt.
----- Forwarded by Rumyana Zheleva/HO/BULGARIA/PROCREDITBANK on 15.12.2005 10:55 -----
| Krum Todorov/HO/BULGARIA/PROCREDITBANK 15.12.2005 10:03 |
|
Е сега вече прекалихте, и то много!!! Още днес отивам да прекратя отношенията си с Прокредит Банк, като ще се погрижа да им заявя, че не желая да ставам обект на инфантилната интернет култура на служителите им.
Pro_01, забелязах да прилагаш спрямо такива нахалници една специална техника, би ли бил така услужлив да ме просветлиш, държа да я приложа спрямо горните спамъри. Благодаря предварително.
/.../
С огромни благодарности и черно злорадство подарявам имейлите на тези, за които имам сигурни доказателства че разпратиха на невинни хора горния сайт:
r.zheleva@procreditbank.bg
r.zheleva@procreditbank.bg
r.zheleva@procreditbank.bg
anna_yordanova@kkelectronics.com
anna_yordanova@kkelectronics.com
anna_yordanova@kkelectronics.com
Останалите изброени по-горе дарявам с по няколко "шпации" засега. Сред тях е и TPlugchiev@, с когото сме съседи по вход. Как си, адаш? :)
Декември 14, 2005
Attack of the Clones
Добре бе, хора, кажете ми какво толкова ви направих, че да ми отвръщате по този начин? Не ви ли омръзна от до болка еднотипния сценарий някой да се върже на старата колкото света зарибявка "Изпрати това писмо/уебсайт на още 10 /15,20, 300/ човека и ти обещавам, че до 30 минути Анджелина Джоли ще влезе в стаята ти и ще се метне да ти прави свирки. Опитах! Работи! Това е истинско!", и няколко часа по-късно половината ти айсикю списък пламва да ти праща един и същ линк, който те води до такава умопомрачителна страница, че след първия прочит ти идва след всеки следващ спам да излезеш на улицата и да крещиш. Имам чувството че водещ мотив е не толкова да покажеш добри чувства, колкото да не се почувстваш единственият набутал се и да ангажираш още 15 човека да се видят принудени под страх от "Джон Смит не обърнал внимание на това писмо и пишката му паднала с грохот още същата вечер" да препратят долната гнус на още 15 човека и докато мигнеш геометричната прогресия си е свършила мръсната работа. Вярвам, че ако всеки от тези, които ми пращат подобни линкове, наистина иска да ми каже нещо хубаво и добро, може да го направи със собствените си думи и собствената си душа. Така и на двама ни ще стане по-хубаво и за миг ще живеем в по-добрия свят.
А на тебе, психопат такъв, който със сигурност стоиш зад всички подобни извратени инициативи, ти пожелавам да ти се сбъдне едно страхотно късметче през новата година. Да, да!!! Дори лично ще помогна на дедо ти Коледа да ти сбъдне късметчето, ако трябва и финансово ще го мотивирам. Ама така да ти го сбъдне, че да те боли отзад години наред и да те е срам да се погледнеш в огледалото, от страх да осъзнаеш каква жалка имитация си на човешко същество и какви псевдоценности и дълбоко сбъркана логика пропагандираш, подтикнат от примитивното си ограничено битие на слабохарактерен смотаняк с дебело подчертани комплекси за малоценност. Честита ти коледа и на теб, инфантил такъв, и дано от нигерийски спам да не можеш името да си кажеш един ден!Декември 13, 2005
A Warning Note
Признавам, че доста безскрупулно паркирам колата си на тротоара до една детска площадка, и очаквах всякакви реакции от живущите наоколо начервисани варненски пенционерки, но чак пък да паркирам в холовете на хората - това още не съм го овладял. Тази бележка намерих днес, оставена на видно място до Дори. Благодаря ти, Стеляна, за това че толкова стилно ми обръщаш внимание върху това как почти качвам десните си гуми на пързалката.
Декември 12, 2005
Отново за пазарната икономика
По пътя за Балчик...
Тръгваш от Варна за Балчик, но умишлено не се юрваш по главния път през Златни пясъци и Албена, колкото и да е красиво и морето непрекъснато да ти синее вдясно. Вместо това, избери пътя през Кичево и Оброчище, поради следните причини - по-спокоен е, процентът на пресвяткащи зад теб свръх-луксозни автомобили е сведен до минимум, нулево наличие на дебнещи в засада зад пътна табела катаджии, следователно прекрасна възможност да изпердашиш със сто и двадесет, и о, да, много добър асфалт. Вярно е, вместо архитектурните чудеса на новия български капитализъм и шедьоврите на мутробарока ще наблюдаваш широките добруджански поля и предимно земеделски уолпейпъри, но за сметка на това пътят ще те изведе в едно село, наречено Оброчище, в което, ако не си последвал съвета ми и не пердашиш със сто и двадесет, ще успееш да забележиш и да се спреш на текето Ак Язълъ Баба. Ако не съм аз да ти кажа за него, най-вероятно едва ли ще го забележиш. Както на всички места в България с възможност за културен туризъм, тук самият туризъм си е бил камшика и както в индустриалния си, така и в административния си смисъл е отишъл за гъби. Към текето те води една нищо и никаква табелка, която е поставена току след стъпалата към храма и която нямаш никакъв шанс да прочетеш откъм пътя:
Паркирането наоколо, разбира се, е решено - 30-40 метра след Текето, вляво, от другата страна на пътя, има нещо като паркинг, а всъщност голямо асфалтирано пространство без означения. Паркираш или там, с риск да те помете огромен ТИР, докато пресичаш, или правиш като мен и рязко влиташ в първата пресечка вдясно, разгонвайки стадо кокошки и други някакви квакащи твари.
Влизайки навътре в оградения двор на манастира, най-напред се натъкваш на една крайно интересна "беседка" /брат ми, извинявай, не знам архитектурния термин на това чудо/, от която се разкрива пътеката към Дървото, Текето в дясно и някаква полусрутена административна постройка вляво. Самото Дърво /наричам го така, понеже никъде не намерих информативен надпис за същото/ е с доста широк диаметър и очевидно има чудодейна сила, понеже цялото е отрупано с кърпички, мартенички, финтифлюшки и други странни предмети.
Пътеката до административната сграда е обрасла в треви и кална, затова избягвайки риска да се озова в плаващи пясъци, се фръцкам по посока Текето. Виж, там е интересно. Голяма стара тухлена религиозна сграда, by default заключена. Голяма черна метална врата с катинар. "Работно време", залепено по инерция. И, о! Духовни напътствия, енигматично прикрити зад спънки в пунктуацията:
Очевидно тук освен ранното християнство и аскетични ислямски течения, са минали и неколцина дзен будисти, помотали са се наоколо и са оставили следата си в мисленето на местните хорица. Майната му на работното време. Намерих това, което търсех. Ако и с теб се случи същото, обърни се и тръгни обратно към колата. Виждаш ли колко по-хубав изглежда светът сега, на връщане от духовното просветление?
На излизане от Оброчище, естествено, отново имам дзен. На двадесет метра пред мен нинджа започва да маха за стоп. От малък знам, че махне ли ти нинджа на стоп, не е на добро и освен да плюеш три пъти зад гърба си и да подскочиш пет пъти на място, трябва да подадеш газ и с рев да профучиш покрай съмнителния тип. За съжаление точно в момента, в който профучаването ми и съмнителния индивид застават на една линия, забелязвам, че нинджата всъщност е поп на средна възраст, с доста смирено излъчване. С други думи, отбелязвам аз 30 метра по-нататък, едва успял да намаля скоростта от сто и двадесет на осемдесет, можеше да бъде идеалният спътник за самотното пътуване.
Паркирането наоколо, разбира се, е решено - 30-40 метра след Текето, вляво, от другата страна на пътя, има нещо като паркинг, а всъщност голямо асфалтирано пространство без означения. Паркираш или там, с риск да те помете огромен ТИР, докато пресичаш, или правиш като мен и рязко влиташ в първата пресечка вдясно, разгонвайки стадо кокошки и други някакви квакащи твари.Влизайки навътре в оградения двор на манастира, най-напред се натъкваш на една крайно интересна "беседка" /брат ми, извинявай, не знам архитектурния термин на това чудо/, от която се разкрива пътеката към Дървото, Текето в дясно и някаква полусрутена административна постройка вляво. Самото Дърво /наричам го така, понеже никъде не намерих информативен надпис за същото/ е с доста широк диаметър и очевидно има чудодейна сила, понеже цялото е отрупано с кърпички, мартенички, финтифлюшки и други странни предмети.
Пътеката до административната сграда е обрасла в треви и кална, затова избягвайки риска да се озова в плаващи пясъци, се фръцкам по посока Текето. Виж, там е интересно. Голяма стара тухлена религиозна сграда, by default заключена. Голяма черна метална врата с катинар. "Работно време", залепено по инерция. И, о! Духовни напътствия, енигматично прикрити зад спънки в пунктуацията:
Очевидно тук освен ранното християнство и аскетични ислямски течения, са минали и неколцина дзен будисти, помотали са се наоколо и са оставили следата си в мисленето на местните хорица. Майната му на работното време. Намерих това, което търсех. Ако и с теб се случи същото, обърни се и тръгни обратно към колата. Виждаш ли колко по-хубав изглежда светът сега, на връщане от духовното просветление?
На излизане от Оброчище, естествено, отново имам дзен. На двадесет метра пред мен нинджа започва да маха за стоп. От малък знам, че махне ли ти нинджа на стоп, не е на добро и освен да плюеш три пъти зад гърба си и да подскочиш пет пъти на място, трябва да подадеш газ и с рев да профучиш покрай съмнителния тип. За съжаление точно в момента, в който профучаването ми и съмнителния индивид застават на една линия, забелязвам, че нинджата всъщност е поп на средна възраст, с доста смирено излъчване. С други думи, отбелязвам аз 30 метра по-нататък, едва успял да намаля скоростта от сто и двадесет на осемдесет, можеше да бъде идеалният спътник за самотното пътуване.Българо-варненски разговорник
След като вече няколко години шокирахме гостите си в квартирата ни на Бисер 2, най после дочакахме деня, в който да можем да упражним потресаващото въздействие на Онзи списък върху напълно случайни хора, посещаващи умерено скучен блог. Идеята за списък с класически и не толкова варненски фрази и думички ни дойде след няколко отчайващи опита за комуникация между варненския и софийския сленг, скоро след довтасването ни в свещените столични земи. Ако толкова ви е важна конкретиката - в началото беше нещастният опит да изразя в компания от чуждоземци удивлението си от нещо-си-там с израза "изкорах са", което в групата от не-варненци прозвуча като "@#*@%@(^)#*^#"... За части от секундата се превърнах в обект на няколко опулени погледа, две-три широко зяпнали челюсти и едно хвърлено между другото, колкото да прикрие неловката ситуация, "Кой?". След като в една от безбройните ни бирени фиести брат ми и аз открихме сходните си произшествия с натуралния ни сочен морски език, огласяйки с грубиянски смях долния Лозенец, наляхме основите на Онзи списък в един лист А4, който в течение на времето набъбна на 4 такива листа, всичките залепени на гардероба, съхранявайки нашето езиково и културно богатство в едно море от Непознати-и-твърдо-говорещи.
Вроденото ми благородство изисква да призная, че не всичко от съдържанието е с типично варненски произход. По-наблюдателните от вас ще забележат тук-там отбелязки "Б" и "Р", идещо да заяви, че въпросната дума се използва масово в Бургас или в Русе. Други от тях предполагам могат да бъдат чути и в Карнобат, Исперих, Добрич и Ямбол, изобщо в много локации източно от Горна Оряховица. Това, което ги прави Варненски думички, обаче, е не толкова произхода им, колкото начина им на произнасяне, емоцията, силата и бързината, която влагаш в тях. Или - не е толкова важно какво ще кажеш, колкото как ще го произнесеш и колко от гласните ще потъмниш, за да можеш да бъдеш поздравен за сленга си като един истински варненец.
Вроденото ми благородство изисква да призная, че не всичко от съдържанието е с типично варненски произход. По-наблюдателните от вас ще забележат тук-там отбелязки "Б" и "Р", идещо да заяви, че въпросната дума се използва масово в Бургас или в Русе. Други от тях предполагам могат да бъдат чути и в Карнобат, Исперих, Добрич и Ямбол, изобщо в много локации източно от Горна Оряховица. Това, което ги прави Варненски думички, обаче, е не толкова произхода им, колкото начина им на произнасяне, емоцията, силата и бързината, която влагаш в тях. Или - не е толкова важно какво ще кажеш, колкото как ще го произнесеш и колко от гласните ще потъмниш, за да можеш да бъдеш поздравен за сленга си като един истински варненец.
Декември 09, 2005
Петък, ден за ритане 2
За много, ужасно много (!) хора петъкът е ден за усилено протягане на крака под и над бюрото, укриване в нетипични помещения, невдигане на телефон или даване на уклончиви обещания, в очакване часовникът да посочи компетентно 15:00 часа, за да се изстрелят по магазини, барове и други подобни непознати ми петъчни забавления. От известно време насам се опитвам ей така, експериментално, да се присъединя към тази "хиляди маса народ", колкото и аз да усетя какво е да си почесваш (ъъъ) прелестите цял един работен ден. Какво ми пречи да го направя ли? Въпреки всички положени усилия да изчистя ангажиментите си до четвъртък полунощ ли?
Ето какво.
Петък, 09.12.2005г. Около 7:30 часа (време, познато на онези гореописаните като "сабалям"). Господин rэs, по халат и чаша взривоопасно кафе в ръка приготвя работния си equipment, тръпнейки в очакване варненските съдилища да стартират работното си време. Внезапно, в изблик на така типичното си сутрешно слабоумие, г-н rэs с едно елегантно движение на ръката си обстрелва с кафе околните предмети. След кратък оглед на пораженията пишещият тези редове Сръчко с писък установява, че е нанесъл неизличим белег на полученото вчера по DHL пълномощно от Jaswant Singh, чиято изработка в UK и изпращане до Варна струваше купчинка нерви и къде 400 български гроша.
С ужасни предчувствия и адски гузна съвест г-н rэs се качва на възлюбения си автомобил Дори, бързайки да сколаса за 11:00 часа за нотариус, където да се изложи с така усърдно измазания скъп документ. В този момент естествено, възползвайки се от деликатното положение, позвънява прехваленият монтьор, който уведомява нашия герой, че точно днес, точно в 10:30, след точно 2 седмици уговорки, отлагания и протаквания, е готов да приеме Дори за профилактичен пред-зимен преглед. Псувайки под мустак и вече крайно изнервен от наложилото се сгъстяване на ангажиментите и все по-бързо тиктакащия часовник ("ах, колко бързо ще тече времето за нашите национали ..."), господинът шофьор с рев на двигателя нахлува в тясна уличка с цел да излезе на големия попътен булевард, само за да открие, че незнаен коварен адвокат е паркирал отвратителното си возило почти напреки на цялата уличка и само велосипедист би могъл да се прокрадне в така щедро оставените 50-на сантиметра. Сипейки на висок глас най-лютите попържни, на които е способен по адрес на колегите от гилдията, г-н rэs предприема сложна маневра на заден ход с цел да се измъкне от капана. В последвалите виртуозни усуквания на волана задната дясна гума на Дори нещастно попада на бордюр с извънредна височина и гръмко се пука за кеф на продавачките от околните магазини и случайните минувачи, обладаващи онова варненско чувство за хумор ("ко напраи ве м'че, ехехе, ай ся сменяй гумити").
Уважаемият читател лесно би вникнал в душевното състояние на нашия герой. Над главата му са куп критично надвисващи ангажименти, половината от които са се отложили в мига, в който задното дясно краче на Дори пострада. Прибавете към всичко това факта, че г-н rэs никога през живота си не е сменял гума (тош и смяна на гума? да-да), с изключение на тези на велосипеда си, и ще получите онзи особен гняв и омраза към всичко наблизо, който обзе рязко душата му.
За да бъдем напълно искрени, в този момент г-ца Съдбата , досега кискаща се в изродско удоволствие, леко намигна на г-н rэs и той получи обаждане от купувачите по сделката с горното пълномощно, с което те го уведомиха, че са попаднали на катаджийска засада и ги очаква дълго и напоително пререкание, поради което самата сделка се отлага за понеделник.
Грохотът, който чухте в този миг, беше от камъка, който се стовари от сърцето на нашия герой. Половин час по-късно нетипично интелигентен монтьор чевръсто демонстрираше работа с крик и резервна гума, вследствие на което Дори се снабди с протеза на задното си дясно краче, с която можеше да се дотътри до най-близкия Вулканизатор (гръмка професия, нали).
Около час и нещо по-късно г-н rэs, значително олекнал откъм бързоликвидни активи, довлачи Дори до автомонтьорски кабинет, където няколко здравеняци с класически за професията си обноски се погрижиха чрез необходимите хирургически интервенции да обуят автомобилчето в чистак-новите му зимни ботушки.
Окрилен от последния развой на събитията и донякъде страдащ по инвестираните суми, г-н rэs се отправи към офиса си с надеждата голяма част от следобедните му задачки да са се самосвършили по някакъв мистичен начин, а пищна разголена брюнетка да се е изтегнала сред документите на бюрото му, очаквайки го със сподавени стонове...
Добре де, това последното не си го мислех ;) Но очакванията ми бяха също толкова нереални. Както всеки петък офисът бе улучен от бомба, документи и обикновени мърляви хартийки хвърчаха навсякъде, клиенти във frantic mode се бяха логнали из всички помещения, и на мен не ми остана нищо друго освен да издебна някакви 20-на минути затишие за да натряскам надве-натри може би последния постинг в живота ми. Във фоайето отново има стрелба, чуват се страшни звуци от стоварващи се документи, крясъци на съвсем ненавременно разбързали се клиенти, телефоните се съдират от дрънчене. Въоръжавам се с каменната професионална гримаса и влизам в боя. На всички вас - весела петъчна вечер и приятен уикенд. Ще се видим в някой друг, хм, живот....
Ето какво.
Петък, 09.12.2005г. Около 7:30 часа (време, познато на онези гореописаните като "сабалям"). Господин rэs, по халат и чаша взривоопасно кафе в ръка приготвя работния си equipment, тръпнейки в очакване варненските съдилища да стартират работното си време. Внезапно, в изблик на така типичното си сутрешно слабоумие, г-н rэs с едно елегантно движение на ръката си обстрелва с кафе околните предмети. След кратък оглед на пораженията пишещият тези редове Сръчко с писък установява, че е нанесъл неизличим белег на полученото вчера по DHL пълномощно от Jaswant Singh, чиято изработка в UK и изпращане до Варна струваше купчинка нерви и къде 400 български гроша.
С ужасни предчувствия и адски гузна съвест г-н rэs се качва на възлюбения си автомобил Дори, бързайки да сколаса за 11:00 часа за нотариус, където да се изложи с така усърдно измазания скъп документ. В този момент естествено, възползвайки се от деликатното положение, позвънява прехваленият монтьор, който уведомява нашия герой, че точно днес, точно в 10:30, след точно 2 седмици уговорки, отлагания и протаквания, е готов да приеме Дори за профилактичен пред-зимен преглед. Псувайки под мустак и вече крайно изнервен от наложилото се сгъстяване на ангажиментите и все по-бързо тиктакащия часовник ("ах, колко бързо ще тече времето за нашите национали ..."), господинът шофьор с рев на двигателя нахлува в тясна уличка с цел да излезе на големия попътен булевард, само за да открие, че незнаен коварен адвокат е паркирал отвратителното си возило почти напреки на цялата уличка и само велосипедист би могъл да се прокрадне в така щедро оставените 50-на сантиметра. Сипейки на висок глас най-лютите попържни, на които е способен по адрес на колегите от гилдията, г-н rэs предприема сложна маневра на заден ход с цел да се измъкне от капана. В последвалите виртуозни усуквания на волана задната дясна гума на Дори нещастно попада на бордюр с извънредна височина и гръмко се пука за кеф на продавачките от околните магазини и случайните минувачи, обладаващи онова варненско чувство за хумор ("ко напраи ве м'че, ехехе, ай ся сменяй гумити").
Уважаемият читател лесно би вникнал в душевното състояние на нашия герой. Над главата му са куп критично надвисващи ангажименти, половината от които са се отложили в мига, в който задното дясно краче на Дори пострада. Прибавете към всичко това факта, че г-н rэs никога през живота си не е сменял гума (тош и смяна на гума? да-да), с изключение на тези на велосипеда си, и ще получите онзи особен гняв и омраза към всичко наблизо, който обзе рязко душата му.
За да бъдем напълно искрени, в този момент г-ца Съдбата , досега кискаща се в изродско удоволствие, леко намигна на г-н rэs и той получи обаждане от купувачите по сделката с горното пълномощно, с което те го уведомиха, че са попаднали на катаджийска засада и ги очаква дълго и напоително пререкание, поради което самата сделка се отлага за понеделник.
Грохотът, който чухте в този миг, беше от камъка, който се стовари от сърцето на нашия герой. Половин час по-късно нетипично интелигентен монтьор чевръсто демонстрираше работа с крик и резервна гума, вследствие на което Дори се снабди с протеза на задното си дясно краче, с която можеше да се дотътри до най-близкия Вулканизатор (гръмка професия, нали).
Около час и нещо по-късно г-н rэs, значително олекнал откъм бързоликвидни активи, довлачи Дори до автомонтьорски кабинет, където няколко здравеняци с класически за професията си обноски се погрижиха чрез необходимите хирургически интервенции да обуят автомобилчето в чистак-новите му зимни ботушки.
Окрилен от последния развой на събитията и донякъде страдащ по инвестираните суми, г-н rэs се отправи към офиса си с надеждата голяма част от следобедните му задачки да са се самосвършили по някакъв мистичен начин, а пищна разголена брюнетка да се е изтегнала сред документите на бюрото му, очаквайки го със сподавени стонове...
Добре де, това последното не си го мислех ;) Но очакванията ми бяха също толкова нереални. Както всеки петък офисът бе улучен от бомба, документи и обикновени мърляви хартийки хвърчаха навсякъде, клиенти във frantic mode се бяха логнали из всички помещения, и на мен не ми остана нищо друго освен да издебна някакви 20-на минути затишие за да натряскам надве-натри може би последния постинг в живота ми. Във фоайето отново има стрелба, чуват се страшни звуци от стоварващи се документи, крясъци на съвсем ненавременно разбързали се клиенти, телефоните се съдират от дрънчене. Въоръжавам се с каменната професионална гримаса и влизам в боя. На всички вас - весела петъчна вечер и приятен уикенд. Ще се видим в някой друг, хм, живот....
Gif и Еркюл
При все непоносимостта ми към всякакъв вид тестове, които неминуемо ще ме квалифицират в хомосексуалист в активно или латентно състояние в комплект с тъмни и неестествени влечения към кокошки и ауспуси например, този тест, с благонадеждни референции, искрено ме разсмя и поосветли ужасния ми петък /за който може би се осведомихте от предния пост/.
Which File Extension are You?
via pro_01.
Which File Extension are You?
via pro_01.
Декември 06, 2005
The Georg Hekt Posse
Декември 05, 2005
Скръбна вест
Eдин от символите на детството ми - мястото, където съм обитавал не по-малко време, отколкото вкъщи, Зимно кино "Тракия" - Варна, окончателно премина в небитието. След като няколко години функционира като Голямо Ненужно Пространство, тези дни незнаен инвеститор, който е гонел крави по поляните по времето когато Брусли и "Змия в сянката на орела" формираха ранните ми детски възприятия, реши да превърне мястото в "офис център с подземен паркинг". Това обаче никога няма да изличи спомените ми от вмъкването през изхода на киното или хитрите финтове зад гърба на лелката, късаща билетите на входа, миризмата на слънчогледови семки, напоила тапицираните в груб плат седалки и класическото залепване на дъвката /"Турбо", разбира се/ на пуловера на седящия отпред...
Декември 04, 2005
The sounds of the machines our neighbours use
Когато съботната ти вечер е преминала в сладки приказки и си оцелял в няколко рунда /ракия-вино-уиски/, прибрал си се вкъщи подпирайки сградите по пътя си, стоварил си се със страшна сила в постелята, събудил си се в 8 a.m. в неделя, небето представлява безкраен млечносив облак, единственото нещо, на което си способен като действие е да се фръцнеш и да заспиш на другата си страна за още 2-3 часа, финтирайки главоболието, НАЛИ?
НЕ!
Не и ако си под няколкогодишна обсада от кооперации тип "ново строителство", които неумолимо трансформират романтичния ти варненски пейзаж в амалгама от бетон и керемиди, не и ако живееш в постоянен страх че един ден ще се събудиш, ще излезеш на терасата и в лицето ти ще припляскат веещите се изпрани гащи на баба Мица от отсрещната кооперация, а собствените ти интимни навици ще бъдат зорко изучавани всяка вечер от 15-20 семейства.
От няколко месеца левият ми фланг е атакуван от поредното ново строителство /не ги разбирам тези хора, едната фасада на сградата е обърната към 5-6 контейнера за боклук и трансформатор, а другата те прави непосредствен съсед в рамките на половин разкрач на съвсем друг административен адрес/, заедно с прилежащите му шумове, мръсотии, огромни камиони, фадроми и цветисти ругатни. Търпеливо наблюдавам растежа на този билдинг, но тази неделна сутрин търпението ми се изчерпа за секунди, след като сладката ми дрямка бе погазена от нечовешкия рев, идващ откъм строежа. Да наречеш този тормоз "шум" е все едно да квалифицираш втората световна война като квартален въргал. Хората, които са имали съмнителния шанс да ме опознаят по-добре, биха потвърдили, че за мен неделята е толкова свещен ден от седмицата, че всеки опит да ми бъде наложен някакъв ред на случването му води само до ожесточен картечен огън от моя страна. За съжаление съм осъден да загубя битката, тъй като е абсолютно неизбежно старите мърляви едноетажни колибки на Виетнамеца, Пандизчията и Митака да потънат под тежестта на поредните нови кооперации, които този път ще се стоварят тъкмо пред прозорците ми и окончателно ще ми наложат биградър лайфстайла.
НЕ!
Не и ако си под няколкогодишна обсада от кооперации тип "ново строителство", които неумолимо трансформират романтичния ти варненски пейзаж в амалгама от бетон и керемиди, не и ако живееш в постоянен страх че един ден ще се събудиш, ще излезеш на терасата и в лицето ти ще припляскат веещите се изпрани гащи на баба Мица от отсрещната кооперация, а собствените ти интимни навици ще бъдат зорко изучавани всяка вечер от 15-20 семейства.
От няколко месеца левият ми фланг е атакуван от поредното ново строителство /не ги разбирам тези хора, едната фасада на сградата е обърната към 5-6 контейнера за боклук и трансформатор, а другата те прави непосредствен съсед в рамките на половин разкрач на съвсем друг административен адрес/, заедно с прилежащите му шумове, мръсотии, огромни камиони, фадроми и цветисти ругатни. Търпеливо наблюдавам растежа на този билдинг, но тази неделна сутрин търпението ми се изчерпа за секунди, след като сладката ми дрямка бе погазена от нечовешкия рев, идващ откъм строежа. Да наречеш този тормоз "шум" е все едно да квалифицираш втората световна война като квартален въргал. Хората, които са имали съмнителния шанс да ме опознаят по-добре, биха потвърдили, че за мен неделята е толкова свещен ден от седмицата, че всеки опит да ми бъде наложен някакъв ред на случването му води само до ожесточен картечен огън от моя страна. За съжаление съм осъден да загубя битката, тъй като е абсолютно неизбежно старите мърляви едноетажни колибки на Виетнамеца, Пандизчията и Митака да потънат под тежестта на поредните нови кооперации, които този път ще се стоварят тъкмо пред прозорците ми и окончателно ще ми наложат биградър лайфстайла.
Декември 02, 2005
Пазарна икономика
Докато някои се опитват да се справят с конкуренцията, в Шумен са му намерили лесното - с един замах изчезваш конкуренцията и се оказваш единственият в целия свят, който продава копчета и всякакви джунджурии. Иначе не мога да си представя как Магазин Вени систематично смазва конкуренцията и при всеки отчетен фалит на конкурент отбелязва: "Ние нямаме конкуренция 46%", "Ние нямаме конкуренция 84%"... За да стигне до монополното си положение и диктат над пазара.
