Октомври 28, 2005
YellowCheeserTeaser
Ако сте от този тип хора, за които тръгването сутрин за работа означава притичване от леглото до колата с недотам добре измита пяна за бръснене по лицето, тогава сигурно ви е пределно ясно, че понятието закуска в неговото класическо съдържание не е вашата стихия. Абсолютно непонятни са ни онези ленивци, които спокойно си мажат препечените филийки с датско топено сирене до обяд и след това, ако не им се доспи, дават някоя друга капка труд, колкото за протокола. Не. Принудени от обстоятелствата, ние, ранобудниците, сме основатели на философията на вертикалното хранене сутрин. Затова и всяка сутрин казваме "добро утро" и благодарим на онези добри хора, които с риск за психиката си по първи петли мятат легендарните банички и рогчета във фурната. Горд съм да представя една типична манифактура, ситуирана в подножието на блока ми, скромно споделила популярността си с тази на казино "Върбата" и прилежащите му заложни къщи и Варненски районен съд. Да я наречем просто "баничарница" би било несправедливо, това е истински храм, пред който сутрин глави прекланят средностатистически субекти, мутри, съдии, адвокати и други навъртащи се покрай пазарите съмнителни типове.Възхвалата ни днес обаче е насочена към един специфичен артикул от надраскания набързо с флумастер списък, а именно горещракнатата кашкавалка. Приготвяна стриктно преди изгрев слънце, същата може да бъде уловена в топло състояние единствено в часовете преди 6:30, когато, както е добре известно, нормални човешки същества рядко се забелязват по градските улици. Но дори и придобита в 8:00, след което извозена 2-3 километра до офиса, кашкавалката запазва своите превъзходни характеристики, които трудно могат да бъдат констатирани у другите й посестрими във Варна. При внимателен оглед по повърхността й могат да бъдат забелязани дискретно втъкани елементи на извара, което придава особено ценно качество на този продукт - а именно да те изненадва в гръб /"А! Кашкавалка, пък със сирене!!"/. При отхапване, съпроводено с нежно хрупване, цялото същество на отхапващия се изпълва с тихо тестено блаженство, чакрите се отварят една по една с поскърцване, а сетивата се изострят до изначално заложените им възможности. Едно малко късче кашкавалена истина, с което денят ви се обогатява с начало, коренно различаващо се от типичното ви /"мргхх, пак е пунделник, деа"/. Вълшебната кашкавалка от Паркинга пред Варненски районен съд може да бъде откупена срещу скромните 0,70 лева, което моментално я изпраща в категорията "Ежедневни потребности", с добри шансове за класиране в категорията "Калории, без които не бива". Предоставя се в класически packaging от твърда промокаема хартия за еднократна /!/ употреба, но при ясно и недвусмислено изразено желание /и добро настроение на продавачката/ може да я получите дискретно загърната в стилен розов найлон.
Октомври 23, 2005
Pumpkin Stones
Finally изпаднах в добро настроение се оставих да бъда увещан все пак да отида и да видя какво е това чудо на природата, съхранило се между бетоновите заводски конгломерати край Девня, яхнахме Дори и се отправихме /от моя страна с леко недоверие/ нататък. През местностите около този китен български град минавам само на висока скорост по магистралата и то със затворени прозорци и присвити очи. Не само защото въздухът наоколо така е нагнетен с отпадните газове от производствения цикъл на "Солвей Соди" и "Италчементи", ами и самата местност си изглежда някак.... ами нездравословно. Откъде може предубеден мрънчо като мен да предположи че скрит някъде под магистралата, в гъста гора, само на километър-два от всичко гореизброено се е съхранил истински оазис на тишината и чистия въздух, дори окомплектован с вълшебен лековит /казват/ извор. Не знам за друго място в такъв радиус от Варна и зловещите недра на девненската промишленост, където все още можеш да срещнеш небрежно крякащи патки, изразяващи отношението си към птичия грип със зле прикрито пренебрежение, работеща водна мелница и ресторант с цени, които те подтикват да поръчаш наведнъж цялото меню. Определено място, с което да шашнеш гостите си, като първо стремглаво ги поведеш към комините и мъглите на хоризонта, а после внезапно с едно рязко движение на волана да ги вкараш във филм, който могат да гледат само в Родопите..
Едва успяхме да се откъснем от ресторанта /където никой, ама никой не говореше на висок глас, светлината беше приглушена и персонала не чоплеше семки, втренчен в една точка на стената/, като на връщане решихме да се отбием през природното /хммммм, съвсем artificial си е според мен/ чудо, което българският туристически интелектуален Олимп е решил да нарече "POBITI KAMANI". Иначе сред нас, обикновените хора, местността е известна като Побитите камъни, колкото и упорито да отсъства знак на български на това място. До него водят така популярните напоследък кафяви табели с означена дистанция и наименование /на български/, които обаче при скорост 120-130 км/ч са изобщо невъзможни за прочитане.
Малко след знаменитата табела на входа ни посрещат и самите каменни стволове, действително абсолютно неясни като концепция и мистични като гледка. Изненада № 1 - разхождайки се между тях, стъпваме на плажен пясък. Изненада № 2 - за разлика от хладното отсъствие на всички признаци на организиран и добре администриран туризъм, които ще срещнете при далеч по-невзрачни чудеса навсякъде в нормалния свят, едно присъствие се натрапва с възторженото си нахалство при вида на всякакъв вид бозайници, случайно попаднали между каменните колони. Точно така, говорим за облаците от комари, които ни обгърнаха още при навлизането между природното /хм/ чудо. От този момент насетне всяко замръзване в неподвижност с цел щракване с фотоапарат означаваше поне едно гризване от страна на жужащите зверове. Вече знаете каква жертва направих, за да можете да се дивите на следните фотоси, докато аз яростно разчесвам поразените места от тялото си:
Едва успяхме да се откъснем от ресторанта /където никой, ама никой не говореше на висок глас, светлината беше приглушена и персонала не чоплеше семки, втренчен в една точка на стената/, като на връщане решихме да се отбием през природното /хммммм, съвсем artificial си е според мен/ чудо, което българският туристически интелектуален Олимп е решил да нарече "POBITI KAMANI". Иначе сред нас, обикновените хора, местността е известна като Побитите камъни, колкото и упорито да отсъства знак на български на това място. До него водят така популярните напоследък кафяви табели с означена дистанция и наименование /на български/, които обаче при скорост 120-130 км/ч са изобщо невъзможни за прочитане.Малко след знаменитата табела на входа ни посрещат и самите каменни стволове, действително абсолютно неясни като концепция и мистични като гледка. Изненада № 1 - разхождайки се между тях, стъпваме на плажен пясък. Изненада № 2 - за разлика от хладното отсъствие на всички признаци на организиран и добре администриран туризъм, които ще срещнете при далеч по-невзрачни чудеса навсякъде в нормалния свят, едно присъствие се натрапва с възторженото си нахалство при вида на всякакъв вид бозайници, случайно попаднали между каменните колони. Точно така, говорим за облаците от комари, които ни обгърнаха още при навлизането между природното /хм/ чудо. От този момент насетне всяко замръзване в неподвижност с цел щракване с фотоапарат означаваше поне едно гризване от страна на жужащите зверове. Вече знаете каква жертва направих, за да можете да се дивите на следните фотоси, докато аз яростно разчесвам поразените места от тялото си:
Октомври 20, 2005
ГРРР!!!
Разгледайте го. Хубаво го вижте. Ей това ми ти синеещо се магаре в 7:30 тази сутрин ми заяви, че категорично няма да произведе запалителната функция при грациозно врътване на ключа от моя страна и ще си остане твърдо на служебния паркинг на Районния съд, ако ще и с паяци и съдии да го плаша. В продължение на около час единственият звук, който успях да изчегъртам от нея, беше цъкане в знак на отрицание. Невъзможно ми е да проумея как една машина, която допреди по-малко от 12 часа щастливо ме е подрънквала из ваненските улици, оставена сама на себе си успява да се самосъсипе по такъв начин, че след това и с ритуални танци да й се молиш, няма да си мръдне двигателя и с милиметър.В резултат от множество консултации и баене на отворен капак, довечера ще си тръгна по-рано от офиса, за да мога да изтръгна онази странна кутия, наречена акумулатор и 10 минути по-късно да я тръсна пред бай Еди-кой-си с въпроса "Кво му е?".
Наказанието на синия каприз ще определя и наложа малко по-късно.
Октомври 19, 2005
Memories
от една лятна бургаска сутрин, със съответното сутрешно бургаско меню
Октомври 17, 2005
Evaluation #1
